След мизерийката на Карачи и лукса на Дубай, Мароко ми се видя някъде по средата и културен шок почти нямаше. Позната арабска картинка, но и много нови впечатления. Ще нахвърлям някои от тях.
Всичко започна в сряда с вечерен полет от Виена до Агадир, което е на около 2К километра, 4 часа полет и около 200Е пари разстояние. Малко летище, курорт на Атлантическия океан. От летището те посрещат вежливи шофьори на таксита и макар да си чувал, че в Мароко без пазарлък не става, табелата с фиксирана цена на изхода на терминала охлажда ентусиазма: 220 дирхама (22Е), с/у които получаваш бял Мерцедес 200D осемдесетарски и весел шофьор. Тогава разбрах, че в Мароко не било толкоз евтино, ама пък е забавно. След около половин час стигнахме до самия град. Беше време за среднощна разходка..
В Агадир местните кръчми са за препоръчване. Автентична обстановка, само местни, берберски маанета и яко танци. Има шиша и евтина бира. Ще ги познаете по джангърa отдалече.
Температурите през февруари са 20-25C през деня, вечер падат до 10тина.Дните са слънчеви и сравнително дълги като за извън активния сезон. На плажа тук-таме се препичат туристи, а наоколо обикалят находчиви търговци, които ще минат да ти предложат какво ли не: от вулканични камъни до хашиш. Тея са ОК, не са натрапчиви: уан дей уорк, ту дей слиип, както обобщи един продавач на шалтета.


В Агадир освен плажа, няма друга забележителност. През 60те земетресение е разрушило до основи стария Агадир. На хълма, където е бил, се открива чудесна панорама към новия град и околностите. До горе се стига по живописен серпентинт с градско такси: Петит такси.
Червени, малки, обикновено Фиат Уно или Пежо 106 с багажник на тавана за един куфар. Впоследствие установихме, че не са толкова петит и има място за още 2 куфара отзад, като се кара на полуотворен багажник, което си беше в реда на нещата. А за разходката до панорамата попаднахме на тамошен чешит шофьор на такси, който толкова се екзалтира да рекламира местната гордост Аргана и чудодейните му свойства, че си захапа обувката, докато въртяхме по завоите нагоре. По пътя е пълно с арганови дървета:



В Агадир покрай целия плаж върви променада. Има и марина и всички екстри за морски курорт. Спокойно е. Приятно за разходки. Заведенията основно са турист трапове, но се намират и попадения. За вечеря бих препоръчал рибния ресторант на входа на порта. Свежа риба, сготвена без натрапчивия вкус на арган, който освен за козметика, е ползван от местните и за готвене. Като единият се рафинира, другият не.




В петък по план пътуваме за Маракеш със сравнително нов и комфортен автобус. Стига се за около 3 часа. Прави впечатление инфраструктурата. През целия път е магистрала, която минава през пустош и пресечени местности... Наоколо гледките са смайващи. Вижда се заснеженият Атлас. Много червено, кактуси, магарешки впрягове и всякакви чудесии.



Маракеш е пъстър и шумен град. Още с пристигането на автогарата попадаме на скандал м/у таксиджии кой да ни закара. Един хитър бакшиш с английски ни качи. В Маракеш такситата са големи пазарлъци. Ако си малко по-упорит, от кола на кола намираш най-изгодната оферта. Бяхме отседнали в Риад (Риадите са старинни къщи с английски двор, като много от тях са направени за гости) в Медината (Медината е стария град на Маракеш. Опасана е от крепостна стена с множество порти). Колата ни докара до един Баб (порта) във вътрешния град, откъдето се вливаха множество малки и тесни улички без имена и номера, никаква планировка. Ако решите да отседнете в Риад, най-добре да ви посрещнат. Избягвайте местните безделници, т. нар. гайдове. За посоката питайте продавачите по магазинчетата, повечето говорят английски и ... полски. А с френския съвсем лесно ще се оправите в лабиринта. Като изключим гайдовете и подобни тарикати, местните хора са сърдечни и приветстват с добре дошъл в Мароко. Знаят за Стоичков и Балъков и че сме демократик кънтри.




Настанихме се в Риада и тръгнахме да се губим по уличките. По чудо успяхме да намерим Азиам от топа на Трип Адвайзър. Този път ми хареса крехкото агнешко в танджин. Местното гювече. Има го навсякъде. Сервира се, докато пуши с керамичен похлупак във формата гугла. Богатството на мароканската кухня се свежда дотам, общо взето: 4-5 ястия на танджин, кускус, мароканска салата (домати и магданоз) и хлебчета с маслини за тапас.
Като всеки един лабиринт и уличките на стария Маракеш си имат изход. Всички улички водят до големия площад. Основната забележителност - колоритно място. Стотици хора, музика танци, маймунки, сергии с портокали, пушеци от скари.



Оттам е лесен достъпът до новия град: другата крайност. Големи улици с лъскави магазини, заведения, казина, чисто и уредено.
В Трип Адвайзър се намират уютни барчета в тази част на града. С моите приятели посетихме един такъв. Свириха джаз в приятна и лежерна обстановка. Другото попадение от Трип Адвайзър е: Comptoir Darna. Скъпарско заведение, направено със стил, плюш, балдахини и кючекчийки. Пир за сетивата.
На следващия ден в събота сутринта отпътувахме за Есауира. Малко градче на океана с богата история.Още със стъпването те пленява с бяло-сините цветове на къщичките и сините рибарски лодки. Срещат се много млади хора, сърфисти, хипари, казват Джими Хендрикс е живял там едно време. Цари пълно спокойствие, сякаш времето е спряло. Страхотно местенце.










Вторник по познатия маршрут се върнахме в Агадир, където на плажа изчакахме 2 дена за нощния полет в четвъртък сутринта, за да се приберем в познатите ни държави.