Къщата ни се намираше на около 10 мин. с кола от центъра на Агиос Димитриос, но за да се стигне пеша, трябваше да се слиза по хълма през гората, следователно на връщане да се катери. Категорично в този район придвижването е най-лесно с автомобил.

Самият плаж тук беше доста малък, имаше шезлонги и чадъри, едно кафене и много хора. Очевидно беше един от най-хубавите в района предвид посещаемостта. Морето беше бурно и дълбоко. Над заливчето имаше таверна на име Аггелика с обширна панорамна гледка, където сервираха прясна риба.

След обяда се върнахме на плажа, но тъй като беше с източно изложение и огромна скала, която се извисяваше над него, слънцето бързо се скри и стана хладно.

Наложи се да си тръгнем в ранния следобед от плажа. Предполагам, че през най-горещите летни месеци тук ще може да се седи по-дълго.

Ваканционното селище Хорефто се намира на около 25 км. от Агиос Димитриос през планината. Тук плажната ивица беше голяма, а водата доста мътна и дълбока още с влизането. Отзад имаше 2 таверни, които въпреки края на сезона, все още работеха. В този ден нямаше никакви други хора и може да се каже, че плажът си беше изцяло за нас. Изкарахме тук един дълъг и доста горещ ден в игри на белот, табла и скрабъл. 

Един от плажовете, до които се стига сравнително екстремно. Оставихме колите на паркинг, откъдето тръгна стръмна пътека до плажа. Слизайки по нея, се откриваше красива гледка към малкия залив. Водата беше кристално чиста. На самия плаж нямаше нито заведения, нито тоалетни, затова трябваше да се подсигурим с напитки и храна за през деня. Шнорхел и очила тук бяха също задължителни. Беше хубаво, но както на плаж Милопотамос, и тук слънцето се скри много бързо и стана хладно. Вече бяхме и прегладнели, затова към 14 ч. си тръгнахме от плажа. 

Последния ден изкарахме на този плаж, който се намираше точно до селището на Агиос Димитриос. Оказа се един доста приятен плаж с кристално чиста вода. До него можеше да се стигне както с кола през планината, така и пеша през скалите, които го свързваха с Агиос Димитриос. Зад плажната ивица имаше таверна с панорамна гледка. И тъй като беше последен ден, тук изкарахме най-дълго.

Това бяха плажовете, които посетихме. Не са толкова известни, колкото плажовете на Лефкада и е доста по-спокойно от пренаселения остров, където беше пълно с българи и румънци. Водата почти навсякъде беше чиста, в ранния септември беше достатъчно топло за плаж и обслужването по заведенията си беше наред. Бих казала, че районът е подходящ за семейна почивка.