Село Бърдарски геран - столицата на банатските българи
 |
| Една от основните забележителности в Бърдарски геран е немската църква |
Кой живее в Бърдарски геран
Село Бърдарски геран има население от ~600 души, но не кое да е, а на банатските българи. Това са българите-католици от северна България, наричани още „павликяни“. Населявали Банатската област, която днес се намира на територията на Сърбия, Румъния и Унгария. Банатските българи се заселили там след като избягали от българските земи по време на турското робство. След неуспеха на Чипровското въстание били прогонени, заради неблагоприятните условия и вероизповеданието си – католицизма. |
| Часовниковата кула в центъра на Бърдарски геран |
Населяваните от българите земи били част от австро-унгарските владения. След Освобождението банатските българи се завърнали на българска земя и основали селото Бърдарски геран. Със себе си довели немци. В Банат двете нации си съжителствали доста добре, което е и една от причините за преселването на немците. На по-късен етап съжителството между двата народа се оказало трудно. В резултат избухнала война между двете общности. Края на тази война слага решението на Хитлер да пресели етническите немци обратно в Германия.
 |
| Немската църква в далечината |
Немската църква
В Бърдарски геран има немска църква, която е много красива и за съжаление, рушаща се. Името на църквата е „Дева Мария – Майка на святата надежда“, а интересен факт е, че в нея са изографисани лицата на Кирил и Методий преди те да бъдат канонизирани като светци. Църквата е затворена, но достъпът до нея е свободен. През решетките можеш да надникнеш и да я разгледаш отвътре. В архитектурно отношение църквата е наистина впечатляваща, заобиколена от красива природа. |
| Немската църква отвън |
 |
| Снимка: kashkaval-tourist.com |
 |
| Немската църква отвътре |
 |
| Немската църква отвътре |
 |
| Входът на немската църква |
 |
| Църквата впечатлява с красива архитектура |
Българската църква „Свети Йосиф“
В Бърдарски геран освен немска, има и българска католическа църква. Със завръщането на банатските българи на родна земя се появила нуждата от храм, в който те да водят литургиите си. Строежът на църквата „Свети Йосиф“ започнал през 1930 г. и продължил 4 години. Голямо име в историята на селото е на д-р Евгений Босилков. За 12-те години, в които бил енорист, енорията се намирала в най-голям разцвет. Днес жителите на селото си спомнят с умиление за него и заслугите му, затова лоша дума за него тук не може да се чуе.
 |
| Църквата "Свети Йосиф" отвън |
 |
| Църквата "Свети Йосиф" отвътре |
 |
| Олтарът на църквата |
Етнографски музей
Музеят „Къща на банатския бит“ се намира в началото на селото и не пропуснахме да го посетим. Създаден по случай 100-годишнината на селото през 1987 г., тук се потопихме в част от атмосферата и бита на хората, оставили своето богатство в района. В една от стаите на къщата живяло цялото семейство. Върху леглото на мъжа и жената слагали покривало, за да не се вижда какво правят нощно време. Семейството се отоплявало с комини в размер на цели стаи, които се намирали между двете стаи в къщата и чиито стени отделяли топлината в тях. Видяхме и част от носиите, характерни за тази общност. Интересен и основен факт за банатските българи е, че имат собствен диалект и пишат с латински букви.
 |
| Етнографският музей отвън |
 |
| Стаята, в която живяло цялото семейство |
 |
| Покривало върху леглото на мъжа и жената |
 |
| Елементи от бита на банатските българи |
 |
| Легло в стаята за гости |
 |
| В етнографския музей |
Архитектурата
В архитектурен план селото е дело на италиански архитект по австрийски модел. Впечатление правят правите улици. Всички къщи имат еднакви по големина дворове и дори броят им е еднакъв за отделните квартали. Къщите не са типично български, а се доближават до австрийския и унгарския стил постройки с продълговати покриви. Разхождайки се в селото, могат да се разгледат както стари къщи, така и такива ново строителство, но като цяло архитектурата на селото е издържана в един стил.
 |
| Всички улици в Бърдарски геран са прави |
 |
| Типична за селото къща |
 |
| Стара къща |
 |
| Архитектурата в Бърдарски геран следва един стил |
 |
| По-ново строителство |
 |
| Снимка: kashkaval-tourist.com |
Карнавалът „Фършанги“
В Бърдарски геран се озовахме неслучайно – посетихме карнавала „Фършанги“. Името идва от унгарското Farsang, немското Fasching и представлява тържествено честване преди последната неделя преди Великия пост до Пепеляна сряда (познато сред православните християни като „Заговезни“). Следвайки католическия обичай, този период се отбелязва с маскиране с костюми и всеобщо веселие. Денят, в който станахме част от този обичай, беше изпълнен с много нови запознанства. Благодарение на гостоприемните жители на селото, успяхме да се потопим в атмосферата на фестивала.
 |
| Фестивалът "Фършанги" се отбелязва с костюми и веселие |
 |
| Едни от най-колоритните костюми на фестивала |
 |
| Не липсва хапване и пийване |
 |
| През целия ден се изпълняват театрални постановки |
 |
| Костюми по време на "Фършанги" |
 |
| Самодейци от Бяла слатина |
 |
| За спомен от селото |
Освен „Фършанги“, тук се празнуват още основаването на селото през май, както и фестивалът на банатската носия през август. Така че ако сега ти стана интересно да разбереш повече за селото и жителите му, можеш да посетиш тези два фестивала. Още информация за Бърдарски геран и банатските българи можеш да откриеш и на сайта им.
2 Comments
Жалко много, че селото се обезлюдило към днешна дата, преди 30 години беше друго,на бъдни вечер изминавахме разстоянието от 50кмза да отидем на църква с наши приятели
ОтговорИзтриванеМислите ли, че се е обезлюдило? Със сигурност не е толкова живо, колкото е било преди 30 години, но на Фършанги ми се стори, че има дота посетители от селото.
Изтриване