Едно от най-предпочитаните места за рафтинг в България – коритото на река Струма
Ако поне веднъж минеш по международен път Е79, не може да не забележиш реката, която върви успоредно на пътя и го следва дълго време. Вероятно ще ти направят впечатление групите от хора с еднакви неопренови костюми, които или вървят покрай пътя в посока Гърция, или гребат от надуваеми лодки и се пускат по течението на реката. Наскоро станах част и аз от тези хора, дошли на рафтинг приключение по река Струма.
 |
| Екипирана с неопрен, яке и жилетка |
Отново на рафтинг
Рафтинг пробвах за първи път миналата година на р. Тара в Босна и Херцеговина – друга също много популярна рафтинг дестинация. И тъй като ми хареса доста, бях решена, че ще се пробва и в България и то не къде да е, а на най-предпочитаната за целта река – Струма и не кога да е, а през април, когато реките са най-пълноводни.
 |
| Буйните води на р. Струма през април са идеални за рафтинг |
Мястото
На около 130 км от София, при Кресненските ханчета започна нашият рафтинг ден. Неопренови костюми, якета, спасителни жителки, каски и бяхме готови за потегляне. Момчетата от рафтинг центъра бяха доста отзивчиви и ни дадоха каски с поставка за екшън камерите ни. Качихме се в буса и ни откараха до старта, откъдето тръгнахме. За втора поредна година случих на много добър водач, с когото се чувствахме сигурни, но и не скучаехме. |
| Тук стартира нашето приключение |
 |
| Рафтинг лодките |
Удобни лодки
Преди да се качим в лодките, последва инструктаж за безопасност. Едно от нещата, които си спомнях от миналогодишния рафтинг, беше да държа краката си пъхнати под въжето, опънато в лодката. Този път в лодката бяха налични страпове, специално създадени за целта, в които пъхаш ходилата си – много по-удобни от просто едно въже.
 |
| Страповете, в които пъхаш ходилата си, за да се задържиш на лодката в екстремни ситуации |
Рафтингът на Струма
Рафтинг трасето беше дълго около 12 км, разделено на две и го минахме за около 1 ч. и 30 мин. През първата половина се движехме нормално и на моменти имаше екстремни места. За нашата лодка, в която се качихме четирима, двама от които бяха холандци, нямаше неочаквани изненади. Всичко беше премерено и в същото време вълнуващо. Водачите Алекс и Бочи ни показваха и обясняваха за бързеите, най-големите от които дори имаха имена. |
| Скала за скачане |
Не след дълго спряхме на една скала за скачане. Температурата на водата беше поносима и доста по-топла от тази на р. Тара.
 |
| Не липсваха и изненади за някои |
 |
| Изглеждаше страшно, но после разбрахме, че е било нарочно |
Покрай нас мина лодка от друг рафтинг център, която се преобърна, но ситуацията бързо беше овладяна. Продължихме по буйната река, подминавайки скали, мостчета, бързеи и вековни дървета.
 |
| В по-спокойните води си беше разходка с лодка |
Неочаквано спиране
По средата спряхме и слязохме от лодките – трябваше да ги качим с нас до горе, където ни чакаха инструктори от рафтинг центъра и след това отново щяхме да слезем в реката. Учудени бяхме защо не продължихме по реката, но се оказа, че тази част е изключително екстремна и опасна. Бързеите тук формираха дълго трасе, което по това време на годината се избягва.
 |
| Най-опасното място от рафтинг трасето |
 |
| Красивата природа |
 |
| Спускане на лодките по релси към реката |
Втората част от трасето беше доста по-динамична. Бързеите тук бяха в по-чести интервали и адреналинът се покачи няколко пъти, в които вълните ни оплискаха целите.
 |
| Към финала |
Краят на трасето дойде тъкмо навреме, когато вече бяхме изморени. Щастливи от прекрасното изживяване се поздравихме, а аз бях доволна, че попаднах на точното място в точното време. Рафтингът е чудесен начин за разпускане за всякакви възрасти и бих опитала отново на друга река.
0 Comments