Пролетна екскурзия до Париж
За Париж съм чувала какви ли не мнения, но тръгнах без очаквания и без да ми влияе чуждо мнение. За четирите пълни дни в града обиколих част от основните забележителности. Времето беше неочаквано топло за април, през деня температурите стигаха до 30 градуса. Ето малко повече за екскурзията ми до френската столица...
11 квартал |
Квартал Saint-Ambroise
Кварталът, в който се намираше хотелът ни, се казваше Saint-Ambroise, номер 11 от 20те административни района на Париж. Беше сравнително оживен квартал със заведения, магазини, бакалии, месарници, пазар и доста спирки на метрото наоколо.
Залез към площад Република |
Паметникът на площад Република |
Площад Република
Обединявайки 3, 10 и 11 район, този площад се намираше на не повече от 15 мин от хотела ни. В средата му се извисява огромна статуя, която олицетворява Марияна - символът на свободата, революцията и републиката. В следобедните часове тук се събираха скейтъри, блейдъри и байкъри, а единия ден дори станахме свидетели и на манифестация.
Малки и големи показваха уменията си тук |
Едно от най-сниманите в Париж места |
Дворецът Шайо и площад Трокадеро
Първото нещо, което видях в Париж, беше Айфеловата кула от площад Трокадеро - доста познато от снимки място. Както се очакваше, имаше множество туристи, затова човек трябва да е особено внимателен с вещите си.
Дворецът Шайо |
Градините пред двореца |
Дворецът Шайо e строен е през 19 в. за световно изложение. Има две крила, които са отделни сгради, а пред тях се прострират градини, в които човек може да седне на пейка или в тревата и със сладолед в ръка да съзерцава желязната дама отсреща.
Фонтани на площад Трокадеро, които по това време не работеха |
Цветя на фона на Айфеловата кула |
Музей Орсе |
С лодка или пеша покрай Сена
Между площад Трокадеро и Айфеловата кула се намира мостът Pont d'Iéna, един от 37-те моста на Париж. Построен през 1814 г. по поръчка на Наполеон I и кръстен на победата му в битката при Йена, оттук тръгват корабчетата по реката. Ние хванахме корабче, разходката с което продължи 1 час без да спира. Билетът за него струваше 15 евро. По-добра оферта обаче е да се вземе корабче hop on hop off с възможност да се слиза и да се разглеждат забележителностите.
Разходка пеша покрай Сена |
Лодка, превърната в зведение под мост Александър III |
Детайл от моста Александър III |
Мостът от друг ъгъл |
Нотердам |
Доскоро плуването в реката е било разрешено, вече не е |
С лодка по Сена |
Айфеловата кула отдолу |
Айфеловата кула
След разходката с лодка дойде ред на символа на града, разположен от лявата страна на река Сена. Айфеловата кула била построена през 1889 г. за световно изложение. Замислена като временна, това била най-високата конструкция в света до 1929 г. Висока е 320 м.Пеша към втория етаж |
От втория етаж |
Панорамата |
Площад Трокадеро |
Вторият етаж на Айфеловата кула |
Изглед към града |
Освен от Айфеловата кула, от Нотердам също се разкрива доста приятна панорама (да не кажа дори по-хубава) |
Изгледът към реката ми беше любим |
Около Айфеловата се размотават търговци, които продават сувенирчета (обикновено 5 броя за 1 евро) или минерална вода за евро. Имайки предвид, че по павильончетата цената й варираше около 2 евро, си беше направо оферта да си вземеш от тях.
Базиликата Сакре кьор |
Монмартър и Сакре кьор
Вървейки към хълма Монмартър, ни спря една жена, която говореше перфектен английски (това в Париж беше рядкост) и ни посъветва да се качим до базиликата Сакре кьор с фуникуляра, за който важи билетче за метрото. Ако ли пък искахме да го изкачим пеша, ни каза, че през градината е по-лесно, отколкото по стълбите.
Фуникулярът, с който се качихме на Монмартър, и стълбите отляво |
Отгоре |
Стълбите пред базиликата |
Построена през 1874 г., базиликата Сакре кьор отвътре е много красива, а достъпът до нея е свободен. На мен лично ми прилича на православен храм, заради облите куполи. Въпреки усилията на служителите вътре да се пази тишина, храмът е загубил святостта си, също както Нотердам, и по-скоро се е превърнал в туристическа атракция.
Към уличките на Монмартър |
Базиликата от друг ъгъл, без туристи |
Пролетна вечер в Монмартър |
Оживление пред квартален бар |
След обиколката вътре се спуснахме по уличките на квартала и избягахме от лудницата. На другия ден се върнах тук за вечеря в бистро на име La Mandigotte, препоръчано от местен човек. По пътя минахме през няколко заведения и барове, пълни с млади хора, които пиеха бира или вино на тротоарите отпред.
Заведенията бяха пълни |
Известното кабаре |
В квартала Монмартър се намира кабарето Мулен Руж, единствената останала днес вятърна мелница на хълма.
Площадът пред Нотердам |
Нотердам дьо Пари
Катедралата „Света Богородица“ е мястото, където е проведена коронацията на Наполеон Бонапарт, която по-късно видях изрисувана на картина от френския художник Жак-Луи Давид в Лувъра. Висока 70 м, готическата катедрала впечатлява с красива архитектура и размери. Не случайно изграждането й продължило близо 2 века.
Розетката с диаметър 10 м |
Квадратните кули на катедралата са високи 70 м |
Сутрин площадът е спокоен, но след 11 ч. гъмжи от туристи |
Срещу 10 евро се качих на катедралата, откъдето се разкри панорама към Париж. Запазването на час стана на място – изтеглих си билетче и трябваше да се явя в определено време, когато се събра групата.
На втория етаж на катедралата |
Катедралата отблизо |
Айфеловата кула в далечината |
Вторият етаж |
От третия етаж на катедралата |
Към града |
Към реката |
Площад Конкорд и египетският обелиск - подарък от Мохамед Али паша |
Операта е строена през 19 в. По булеварда, който води към нея, умишлено не са оставени дървета, за да се разкрива най-добрата гледка към сградата |
Сградата на Лувъра |
Лувър
За пълната обиколка на Лувъра са нужни повече от 4 дни, което за мен е непосилно. Толкова много информация наведнъж няма как да се усвои правилно, затова след като си взехме билети, се отправихме директно към картината на Леонардо да Винчи Мона Лиза. Както и очаквах, пред нея се беше скупчила тълпа от хора, но по-изненадващ за мен се оказа размерът й. Не си я представях толкова малка.
Една от многото зали в музея |
И една от хилядите картини |
Коронясването на Наполеон |
След това се разходихме из други зали, минавайки покрай картини от известни художници. Лично мен ме впечатли картината на Давид, илюстрираща церемонията по коронясването на Наполеон и Жозефина на 2 декември 1804 г. Реалистичното предаване на лицата и събитието е представено в 191 фигури.
В Лувъра |
Музеят отвън |
По-малката арка, която отбелязва славните победи на Наполеон, маркира началото на градините на Тюлейри |
Градините на Тюйлери
След цялото това обикаляне на забележителности, нямаше нищо по-прекрасно от няколко часа отдих в красивите градини на Тюлейри. Площта им голяма, а заведения има само на входа откъм Лувъра. Най-близкото магазинче, което намерихме за напитки, беше в посока Операта. На територията на градините се намират и две езерца.
Тук човек за секунди се пренася сред природата |
На територията на парка има 2 езерца |
Към булеварда Шанз-Елизе |
Триумфалната арка и Шанз-Елизе
Вървейки през градините на Тюлейри, човек излиза на известната търговска улица Шанз-Елизе. Дълга почти 2 км, улицата е осеяна с магазини и заведения и свършва при Триумфалната арка на площад Шарл дьо Гол. Строена в периода 1806 - 1836 г., арката е издигната в чест на армията от Наполеоновите войни.
Един от символите на Париж |
Арката е отворена за посещение |
По улиците на латинския квартал |
Латинският квартал
Задължително място в Париж! Може да се съчетае с посещение в Нотердам, тъй като катедралата се намира на територията му. Името му идва от латинския език, на който се преподавало в учебните заведения. Тук се намира и Сорбоната – университетът, който събира студенти от цял свят.
Конкуренцията между заведенията тук е висока |
Хората бяха значително по-малко от другите туристически обекти |
Абсолютно неоправдано беше недоверието, с което подходих към лучената супа - специалитет във Франция |
Тесните улички на латинския квартал са осеяни със заведения за хранене, а в едно от тях дори ни предложиха тристепенно меню само за 10 евро. За първи път опитах специалитета им – лучена супа със сирене и доста ми допадна.
В повечето ресторанти месните специалитети бяха леко жилави или алангле, така че който не обича, да го има предвид.
Бирата - стори ми се, че съм пила различни марки, но се оказаха различни видове на една и съща марка. Kronenbourg е бира от Страсбург и ми се видя лека и приятно сладникава.
Това бяха впечатленията ми от града. В Париж ми харесаха красивите сгради, реката, латинският квартал, гледката от Нотердам, кроасаните, виното и усмихнатите хора в квартала. Според мен добра услуга ми направи фактът, че тръгнах без очаквания, затова ще гледам по-често да пътувам така вече.
0 Comments