Остров Гозо - див, очарователен и много любим
Островът Гозо е един от трите населени от малтийския архипелаг. Свързан е с остров Малта чрез ежедневен фериботен транспорт. По-малко популярен от Малта, но лично на мен ми хареса повече. Тук е абсолютната дивотия – малки градчета, между които преобладава пустинен пейзаж с кактуси тук-там на фона на заобикалящото синьо море.
Гледката, която ни посрещна при пристигането |
Пристанището е осеяно с кораби, яхти и фериботи |
Пристанището
Пристанищен град Mġarr e най-големият рибарски град на Гозо. Слизайки от ферибота, ни посрещна страхотна гледка към хълма, на който се извисява катедралата в готически стил. Фасадата й е впечатляваща, а от четирите страни на кулата има по един часовник.Катедралата високо над нас |
Пристанището на острова |
Из улиците на столицата Виктория |
През вековете
Остров Гозо бил заселен към 5000 г. пр. Хр. и тук са запазени най-старите праисторически храмове в района. По-късно главният укрепен град в средата на острова примамил арабските и турските нашественици. През II СВ жителите на Ла Валета били евакуирани на плодородния остров, където без проблеми намерили провизии.
За първи път видях червените телефонни кабини не в Англия, а в Малта |
Пейзажът
Островът е почти четири пъти по-малък от Малта, но, както вече стана ясно, доста по-плодороден. Тук се отглеждат висококачествени лозя, плодове и зеленчуци. Бреговете му са незастроени, част от тях са скалисти, други пясъчни. От плажовете наоколо посетихме само Синята лагуна на съседния остров Комино.
Пейзажът и морето в далечината |
Църква в центъра на Виктория |
Населението на острова е към 31 000 души. Според легендата Гозо е островът на Калипсо, а пещерата над залива Рамла с известния червен пясък е тази, в която Одисей бил държан в плен на нимфата. Плажът остава в списъка ми при следващото ходене до Малта.
Централна туристическа улица |
Базиликата Сейнт Дордж |
Столицата Виктория
Нямахме особено много време да обикаляме, тъй като бяхме на музикалния фестивал Abode on the Rock, но на втория ден от престоя ни на острова видяхме столицата Виктория. Беше адски горещо, но туристи не липсваха, дори имаше карнавал и улиците бяха пълни с англичани. Всъщност Гозо е известен с редовните си летни фестивали. Разходихме се из тесните улици в близост до базиликата Сейнт Джордж, строена между 1672 и 1678 г.
Участник в карнавала |
Детайли от входа на базиликата |
Главният град Виктория (старото име е Рабат) е кръстен на английската кралица. Построен е върху поредица стръмни хълмове, които са изобразени на герба на острова. От цитаделата, построена високо над града, се разкрива гледка към целия остров.
Магазините със сувенири не липсват |
Тесните улици ми напомняха на тези в Рабат и Мдина |
Дворовете често изглеждат така |
Транспортът
Не бих обърнала голямо внимание на това точно, но няма как да не предупредя, че градският транспорт на остров Гозо не е за предпочитане. Автобусите вървят в интервал от 1 час и наистина е трудно да се планира придвижването с тях. Такситата също са рядкост. Наложи ни се да чакаме близо час в 4 ч. сутринта, докато един шофьор най-накрая се съгласи да ни качи в буса си с още 5 човека и пътуването продължи цяла вечност. За капак не приемаха и плащане с карта, така че е добре човек винаги да има кеш в себе си.
Между дните от музикалния фестивал Abode on the Rock се разходихме наоколо |
Площад, който ми напомни на италианските градове |
На втория ден се опитах да си поръчам такси по телефона отново, но така и не ме разбраха къде се намирам, даже и смс не помогна. Затова за разходки из острова силно препоръчвам да се вземе рент-а-кар от летището в Малта. За справка, за наема на колата плащахме по 24 евро на ден.
Без съмнение това е любимата ми дестинация за 2018 г. |
И въпреки всичките приключения с придвижването тук, остров Гозо си спечели място в сърцето ми с дивотията си, с адската жега, с впечатляващите си барокови сгради и с пустинния пейзаж. Едно от местата, където бих се върнала отново за по-дълго.
0 Comments