През 1968 г. крепостта била обявена за паметник на културата. Разбира се, имало неофициални разкопки от иманярите, но както неофициалните, така и официалните не открили кой знае какво. Единствените открити неща били от военен характер, какъвто бил битът на гарнизоните, разположени тук.

В центъра на крепостта има и други забавления

Търсела се постройка, но и такава не била намерена. Единствената следа била от опожарен склад. От направените досега разкопки излиза, че селото се намирало отвъд крепостта, а при нападение войниците се затваряли в нея.

Крепостта е един интересен исторически паметник с обширна панорамна гледка към Маришката долина. Организират се и интересни събития, а извън нея има и различни атракциони. Препоръчвам горещо да се изслуша беседата, защото е изключително увлекателна и информативна.

Тракийска куполна гробница с. Мезек

Историята е не по-малко интересна, затова бързам да разкажа. Името на могилата, в която се намира най-дългата на Балканите гробница, Малтепе е турско и се предполага, че означава „иманярската могила“. През 1902 г. един от местните иманяри намерил случайно бронзов глиган, тежащ 187кг. Намерил го във вида, който достигнал до нас – с отчупена муцуна, откъдето се вижда, че фигурата е куха.

Гробницата

Интерес за иманярите

През 1909 г. турските власти изпратили малка групичка археолози, която да проучи могилата в търсене на други ценни предмети. Малко след това прекратили проучванията. След Балканските войни тази територия вече била в границите на Българската държава. По това време цялата крепина била разрушена. През 1927 г. отново местен иманяр попаднал на друг предмет - бронзов прът, а след няколко години през 1931 г. същият този попаднал и на входа на гробницата. 

Входът на гробницата

Виждайки камъните, започнал да разкопава, когато в един момент пред него се разкрил целият вход, запечатан с плочи. Разбил плочите, но пред него се открил мрак. Върнал се иманярът в селото и съобщил за откритието си. На 19.01.1931 г. влезли първите хора в гробницата. Прониквайки вътре, намерили бронзови предмети. На 24.01.1931 г. пристигнал проф. Богдан Филов, който отнесъл нещата в София и наредил входът да бъде затрупан.

Към изхода

Изкуствено създадената могила

Счита се, че първо била построена гробницата, после била "скрита". След последните погребални церемонии, около 3 в. пр. Хр., гробницата била запечатана и затрупана. Могилата, под която се намира, била засипана изкуствено. Размерите й са 90 м диаметър, 14 м е висока и е изчислено, че отгоре има насипани около 50 000 кубика пръст. Впечатляващо!

Проучени били и други могили наоколо, но не било открито нищо. В една от тях били открити основи на гробница, но тя била разрушена още в старо време, може би скоро след като била построена. В района били открити и следи от 2 погребения.

Холограма на намерения върху ложето нагръдник

Затрупването било с цел да не бъде открита и да не бъде разграбена гробницата. На входа на погребалната камера имало масивна врата. В погребалната камера нямало почти никакви останки, само един нагръдник върху ложето.

Ложето в погребалната зала

Кой бил погребан тук?

Предположенията клонят към владетел. Имало между 4 и 6 погребения и гробницата се води фамилна, а времето, към което датира, е на Одриското царство. Предполага се, че говорим за погребението на владетел на малко местно племе, което обитавало Източни Родопи. 

Новината за откриването във вестник "Зора"

Фигурата на глигана по всяка вероятност била поднесена като дар, след което се оказала извън могилата, където я намерил местният иманяр. Легендата гласи, че владетелят, въоръжен с копие, трябва да убие глигана, за да докаже, че е достоен да води народа си. Още една подсказка за това, че в гробницата бил погребан владетел.

Гробница - храм

Гробницата била построена в края на 4в. пр. Хр. Строежът на гробницата бил от дялани камъни, отново добивани от гръцкото село Петрота. Тялото на погребания било поставено на ложе. Това тяло след време било извадено и изгорено. Прахът бил поставен в урна отдясно на ложето. От лявата страна имало втора урна, вероятно на най-приближения на покойния (жена или любовница).

Холограма на намерен предмет

След ритуалите гробницата започнала да функционира като храм. За това свидетелстват изтърканите прагове, както и това, че всеки следващ вход е по-нисък – целта била с влизането посетителите да се кланят пред паметта на покойния.

Предверията и погребалната камера

В 9 в. пр. Хр. следите от предишните погребения започнали да се заличават. След това били извършени 2 нови погребения, но не в погребалната камера, а в двете предверия.

В гробницата

Гробницата е ориентирана изток-запад. Входът е от изток, а погребалната камера е в западна посока. Траките вярвали, че когато слънцето залезе на запад, то умира, затова и телата на покойниците били разположени така. 

Счита се, че първо била построена погребалната камера, после двете предверия и накрая дромосът. В него камъните са по-грубо обработени. Гробницата се води от микенски тип, заради дължината му. Счита се, че в строежа имало гръцко влияние. В доста от предметите има и следи от гръцка изработка.

Куполът на камерата е спираловиден - считало се, че това бил пътят към безкрайността

Влезеш ли в гробницата, те очаква дълъг дромос, по чийто стени са окачени табели с информация за годините на откриването, снимка на новина от в. Зора, както и холограми на намерени предмети.

Двете апликации от входната врата паднали, която тя била разбита

Намерени са апликации от входната врата, едната от които с образа на брадат мъж. Предположенията са, че това може да е ликът на Зевс, който бил изобразяван на доста места, дори и сред други народи. Друго предположение е, че е на тракийски бог.