Пристигайки в Албания и 2 часа след граница спряхме да хапнем в Саранда – една от най-популярните дестинации на брега на Йонийско море. Селището се намира съвсем близо до Корфу и разбираемо, гръцкото влияние се усеща значително. 

На територията на фестивала правеха божествено кисело мляко с плодове и ядки, а една сутрин дори отидохме на йога. Фестивалът се организира и е насочен към британци и следователно те преобладаваха, но по-интересен е фактът, че не срещнахме други българи.

Съвсем близо до фестивала се намираше старият град на Дърми. Разположен по склоновете на планината над новата част, това място те пренася в съвсем друга реалност от зоната на фестивала. Старите албански къщи са доста симпатични и добре поддържани. Пристигайки тук, станахме свидетели на следната гледка – селското кафене с гледка към брега беше пълно с насядали хора, които сякаш бяха прекарали целия ден тук.

По улиците цари абсолютен хаос, но по толкова спокоен начин, че никой тук не се ядосва, а дори напротив – както си караш, колата пред теб изведнъж спира и шофьорът започва да си говори със седналия отсреща в кафенето човек. И ти чакаш. 

Едно от впечатленията, които прави в Албания, са изоставените строежи и множеството бункери, строени по управлението на Енвер Ходжа. Албанският политик наредил да се изградят, тъй като смятал, че албанският строй ще навлече врагове на държавата. Бункерите наброяват 700 000 и целта им била да приютят цялото албанско население. 

Едно от местата, които ужасно ме е яд, че не успяхме да посетим, е плажът Гипе. Див плаж, разположен в дефиле от отвесни скали. По време на престоя ни там се организираха частни партита, част от фестивала. Плажът беше ограден и достъпът на хора, които не са си платили за съответното парти, беше ограничен. 

Подминахме Гипе и спряхме в пещера, която беше мини копие на Божиите очи. Гледката беше наистина впечатляваща – едно от доказателствата, че природата в Албания е разнообразна и красива.

До плажа се стига не толкова лесно. Асфалтовият път върви донякъде и оттам, ако ти е мила колата, тръгваш пеша надолу и си мислиш колко ли ще се мразиш обратно нагоре. Стигайки целта, пред теб се открива широка пуста плажна ивица и се чудиш в онази Албания, която видя досега, ли се намираш. 

Препоследната спирка беше Ксамил - един от четирите скалисти острова в южна Албания, част от Национален парк Бутринт. Между четирите острова връзката се осъществява единствено по вода. Доста интересна природа, с която албанците успешно привличат туристи.

За разлика от Лукова, Ксамил беше един малък Слънчев Бряг – сергии, хотели и строежи, заведения едно до друго, чадъри и шезлонги.

Тук завърши морето ни в Албания. Като цяло напълно оправда очакванията ми за интересна дестинация. Фестивалът беше страхотен и с най-голямо удоволствие бих се върнала отново. От местата, които обиколихме, къмпингът на Лукова остана в сърцето ми и знам, че ще се върна един ден. В обобщение ще кажа, че тук морето е чисто, на места леко презастроено (като при нас), но се намират и диви плажове, храната е божествено вкусна, хората са мили като цяло, пътищата са доста добри и е по-евтино от България. Накратко - препоръчвам!