Може да звучи трудно постижимо, но всъщност е адски лесно да се стигне където и да е с БДЖ и колело. В 8 ч. сутринта бяхме на Централна гара в София, откъдето си хванахме влака до Черепиш. Билетът струваше 4 лв, а колелата стояха в предверието на купето. Слязохме на гара Черепиш, откъдето тръгна приключението ни за деня.

Първа спирка от маршрута ни беше живописният Черепишки манастир, който се намира на около 1 км от гарата. Тук спряхме да се порадваме на красивата манастирска обител, а после се покатерихме на скалата, от която се разкрива панорамна гледка към дефилето. Времето беше обещаващо, слънцето щедро и не след дълго продължихме към Лютиброд. 

От Лютиброд към Челопек беше най-стръмната част от целия маршрут. Пътят беше около 7 км дълъг, но доста стръмен. Хората с мен бяха с подходящи колела, но моето беше градско с 3 скорости и карането по стръмния участък беше доста по-трудно. Едно от момчетата предложи да си разменим колелата за кратко, с което доста ме улесни, но се наложи да го бута. 

Стигайки в Челопек (ударението е на О), бяхме посрещнати от шумно събитие в центъра. Силна музика с балкански ритми и много хора, събрани на едно място, беше гледката тук. Подминахме купона и се отправихме към къщата на „Баба Илийца“, през която с Тошко, като едни видни блогъри, държахме да се отбием. Входът за нея е символичните 2 лева. 

Вътре са поместени стари предмети от българския бит. Едно от най-забележителните неща тук е родословното дърво на баба Илийца, актуализирано през януари, 2020 г. Над 500 човека са част от него, разпръснати из цяла България. От беседата стана ясно, че тук се организират различни мероприятия и класове, а дори и момински партита. 

След престоя ни в Челопек предстоеше най-приятното и лесно каране за деня – към Враца. Пътят беше само надолу и дори на места развих доста голяма скорост с градското си колело. Излишно е да казвам, че за моите приятели тук беше най-големият кеф. Не след дълго стигнахме табелата на Враца. Разгледахме центъра, минахме през кулата на Мешчиите и Куртпашовата кула и седнахме на по бира и хапване с гледка към паметника на Христо Ботев и Врачанския балкан на заден фон.