По високите части на Рила с еднодневен преход до връх Орловец
 |
Връх Орловец (2686 м.н.в.) е живописен връх в Рила, недалеч от връх Мальовица. Стигането до него е цяло приключение, но в същото време пълни очите и сърцето с постоянно сменящи се пейзажи и красиви гледки. Преходът към него започна от ЦПШ Мальовица, през хижа Мальовица, покрай Петлите, до връх Орловец, връщане покрай заслона БАК и завърши отново на ЦПШ Маловица. Повече за този разнообразен и на места екстремен маршрут разказвам в следващите редове.
Първа част ЦПШ - хижа Мальовица
Веднъж съм идвала насам и тогава идеята беше да кача връх Мальовица, но по извинителни причини преходът си остана дотук. Сега денят беше повече от прекрасен за планина. След 50 мин стигнахме до хижата, а там се беше изсипал целият свят. Противно на повечето мнения, които чух, доста се изкефих, че толкова много хора бяха на планина. Браво, хора, само така!
 |
| С бодра крачка към хижа Мальовица |
Направихме кратка почивка, хапнахме по някой друг сандвич и продължихме нагоре. Знаехме, че ни чака дълго ходене, затова почивките трябваше да са бързи. Хижата е последното място, на което може да си налееш вода преди изкачването към Орловец, затова е препоръчително да се заредиш с поне литър и половина, тъй като повярвай ми, ще ти е нужна.
 |
| Продължаваме навътре в планината |
 |
| Гледката към върховете |
Втора част през Мальовишката долина
Тази е най-лесната и приятна част с почти неосезаема денивелация. Вървяхме покрай реката, където спряхме за втора бърза почивка. В този момент осъзнах, че съм си забравила памет карта за фотоапарата, без която не можех да снимам. Освен фотоапарата, бях помъкнала и втори, допълнителен обектив. Сутринта преди тръгване гледах раницата ми да е възможно най-лека, но с този излишен за деня багаж, си останах само с мерака. 😅
 |
| Една от почивките направихме край реката |
 |
| Прекрасно време за планина |
 |
| Отдавна ми се ходеше на планина и бях супер щастлива |
След около час и половина стигнахме до втора тераса, откъдето тръгваше пътеката към Еленино езеро под връх Мальовица. Тук потокът от хора се раздели на такива, които бяха тръгнали към едноименния връх, и на такива като нас, които бяха тръгнали към Орловец. Гледката към извървяното зад гърба ни беше умопомрачителна. Имаше останали преспи снежец на места.
 |
| Насам беше връх Орловец, а надясно връх Мальовица |
 |
| Долината остана под нас |
 |
| Ей там е Мальовица, но аз днес не съм за нея😄 |
 |
Започна изкачването, което ни задъха. Беше стръмно, но сравнително стабилно под краката ни, за разлика от местата, които следваха в прехода ни по-нататък. Веднъж щом се изкачихме, пред нас се откри гледка, която ни остави безмълвни. На юг в далечината се синееше Пирин, на преден план се виждаше Рилският манастир и светата обител, на запад се виждаше връх Маловица, а хората, вървящи към него, изглеждаха миниатюрни.
 |
| Първото по-сериозно изкачване |
 |
| Съзерцавайки природата наоколо |
 |
| Море от планини |
Трета част покрай Петлите
Тук започна по-техничният маршрут, който обикаляше скалните върхове Петлите. На места си беше страшничко – вървяхме по тясна пътека. От едната страна се прикрепяхме за скалите, а от другата беше пропаст надолу. Групата вървеше в колона по един като се изчаквахме на по-трудните места и спазвахме дистанция. Имаше едно място, където слизахме един по един и неведнъж новото на адреналин се повиши.
 |
| Теренът започва да става по-техничен |
 |
| Зелена Рила |
 |
| Скалите |
 |
| Към връх Орловец |
 |
| Заобиколихме Петлите |
 |
| Тук дори имаше слизане по скалата |
 |
| Връх Орловец беше близо |
 |
| Връх Двуглав вляво |
 |
| Финално изкачване |
На върха
4 часа и 30 мин след тръгването ни от ЦПШ Мальовица бяхме на върха. Появилите се облаци ни дойдоха на помощ и ни пазеха хладно по време на изкачването. Връх Орловец се намира на 2686 м.н.в. Последната част към него беше песен в сравнение с това, което бяхме изминали досега. Алпийският връх впечатлява с невероятна 360 градусова гледка. Тук имахме около 40 мин да се подкрепим с храна, вода и да се насладим на красотата на Рила. Под Мальовица се виждаха Еленските езера.
 |
| Една от многото гледки от връх Орловец |
 |
| Умората все още не се усещаше |
 |
| Рила планина |
 |
| Връх Орловец - 2686 м.н.в. |
 |
| Еленските езера под връх Мальовица в далечината |
Към заслон БАК
Планинският водач реши да направим връщането през заслона на БАК, а ние единодушно приветствахме идеята да се върнем по различен маршрут. Отново на места се минаваше през тясна пътека над стръмна пропаст. Следваше сипеят, водещ към заслона.
 |
| Стръмният участък беше кратък |
 |
| Поглед отдолу към връх Орловец |
След сипея последва кратък траверс и отново каменист участък, но поне тук скалите бяха по-големи и преминаването беше по-леко. Връщането не беше много по-бързо от изкачването. Хубавото е, че беше по друг маршрут и денят беше дълъг.
 |
| Красотата на Рила и преспи сняг тук-таме |
 |
| Тук камъните вече станаха по-едри и преминаването беше по-лесно |
 |
| След заслон БАК срещнахме един човек, на когото се бяха скъсали обувките. Див късмет е, че си носеше еспадрили в раницата |
Последна част
В един момент пред нас се откри долината на реката, а слизането стана по пътечка покрай клека към скалата с плочите на загиналите алпинисти. Скалите над хижа Мальовица ни подсказаха, че вече сме близо. Последва най-лесната и приятна част от прехода – към хижата.
 |
| Виждайки реката, вече усещахме, че сме близо |
 |
| Последната част |
 |
| Мальовица вече беше далеч |
Когато пристигнахме, умирах за 1 бира, но също както на тръгване, и сега имаше адски много туристи и дълга опашка за бюфета. Вече не харесвах тези хора. 😃Направихме кратка
почивка и поехме към ЦПШ-то, където щяхме да хапнем и да обсъдим прехода в едно
от заведенията долу. Общо целият преход ни отне около 9 часа с много почивки и
средно темпо, имайки предвид, че бяхме 12 човека група.
 |
| Планински цветя, красива гледка и чист въздух - мога всеки ден да съм тук |
Преходът до връх Орловец е вълнуващо изживяване, което дарява с красиви гледки, но и вдига новата на адреналин в кръвта. Техничният на места маршрут е подходящ както за напреднали, така и за средно-напреднали планинари, но без страх от височини. Изкачването не е много, на места е по-екстремно, но тръпката си е тръпка. Определено си заслужава и препоръчвам на всяка авантюристична душа с любов към планината. 💚
4 Comments
Супер. Разходила си фото техниката да си отпочине на свеж въздух :)))
ОтговорИзтриванеХаха да, оптимизъм да има :)))
ИзтриванеРила е божествена! Просто ВЕЛИКОЛЕПНА!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара. Съгласна съм на 100%.:)
Изтриване