банско

Пирински маршрут - Муратово езеро, Дончови караули, Спанополски чукар и Рибно Бъндеришко езеро


Дончови караули е алпийски ръб в северния пирински дял, който досега бях свързвала предимно с фрирайд срещата Дончо кани. В деня, в който се отправихме натам, щяхме да изкачим Бъндеришка порта, Спано поле щеше да се простре от едната ни страна, Муратов връх да се извиси от другата, Тодорка щеше да ни гледа гордо отсреща, а езерцата под нас да направят пейзажа още по-красив. Тръгнеш ли натам, очаквай да те обгърне величието на Пирин и да усетиш пеперуди в стомаха. Повече за това планинско изживяване разказвам в следващите редове.

    Планиране

    Като чух, че трябва да тръгнем в 7 сутринта от Банско, измрънках. Защо трябва да ставам толкова рано, при положение, че планината ми е под носа? Стори ми се пресилено, имайки предвид, че за 30 мин щяхме да сме на хижа Вихрен. Но винаги се доверявай на хората с повече опит, а и все едно не знаех, че на планина се ходи рано. В 7:30 ч. паркингът на хижата беше претъпкан от коли, едва намерихме къде да оставим нашата, а след 9 ч. затварят пътя нагоре. Ранното ставане си беше напълно оправдано. 
    Красивото Муратово езеро беше първата ни спирка
    След това ни очакваха тези върхове

    Хижа Вихрен – Муратово езеро

    Първа спирка от маршрута ни беше Голямо Муратово езеро, разположено на 2230 м.н.в. От хижата до тук вървяхме около 1 час. Денят тъкмо се беше събудил и сутрешното слънце огряваше планинския масив. Срещу нас се виждаше връх Тодорка, а над нас Муратов връх и Дончови Караули, към които се бяхме запътили. 

    Сутринта беше слънчева
    Слънцето огряваше планинския масив
    But first, coffee!

    Но преди всичко беше време за кафе с гледка към езерото. Честно казано, когато ходя на преходи, винаги се стремя да нося минимум багаж, за да не ми тежи, но няма как да не призная колко е хубаво човек да се поглези в такива моменти. Това означава допълнителни килца, но прави изживяването още по-приятно. Едното от момчетата с нас беше взело мини котлонче, с което си сварихме кафе.

    Групата ни беше интернационална - двойка германци, ирландец и трима българи. Снимка: Влади - The Londoner in Bansko

    След кратката почивка се отправихме към баира на Бъндеришка порта. Пътеката мина през още 2 по-малки езера, част от четирите Муратови езера. Пейзажът стана все по-каменист, изкачването все по-трудно, а почивките зачестиха. 

    След Муратово езеро пейзажът все още беше зелен
    Колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-скалист ставаше

    Не след дълго бяхме вече на Бъндеришка порта на 2501 м., откъдето потокът от хора се раздели на такива към Муратов връх и на такива към ръба Дончови Караули. Северно от нас се простираше Спано поле – толкова надалеч, че ми беше трудно да преценя колко време би ми отнело да стигна до заслон „Спано поле“.

    Изкачването не беше леко, но честите почивки доста ни помогнаха
    Муратов връх в далечината
    Спано поле

    Дончови караули

    Направихме кратка почивка тук и тръгнахме по хребета към Дончови караули. Под нас изскачаха в ниското езера. Не мога да излъжа, че въпреки липсата на кой знае каква денивелация, тук си беше трудничко. Имаше 2 избора – да се ходи по скалите най-отгоре или по пътечките, които ги обикаляха. Минавайки по пътеките, от едната ми страна се спускаше отвесен склон, правех опити да пазя баланс и на моменти усещах приятно гъделичкане в корема. 

    Бъндеришка порта
    Банско в далечината
    Пирински гледки
    Любимата ми снимка
    Слънцето се показваше през облаците и правеше върховете да изглеждат мистични
    Под нас синееха Бъндеришките езера
    Не можех да се наситя на тази гледка
    На фона на величествен Пирин. Снимка: Влади - The Londoner in Bansko

    Спанополски чукар

    От Караулите поехме към Спанополски чукар, висок 2576 м.н.в. Гледката и оттук беше внушителна. Скалите надолу бяха отвесни, а под нас се намираше едно от най-високите езера в циркуса. 

    Връх Спанополски чукар ни зовеше
    Изкачването към него беше сравнително лесно
    Високопланински гледки

    Не след дълго се наложи да тръгнем, тъй като времето се влоши и започна да ръми. Последва екстремно слизане по каменист сипей към Рибно Бъндеришко езеро. Имах чувството, че този момент нямаше да свърши никога. Под краката ми беше толкова нестабилно, че направих неочаквана баланс тренировка за сноуборда.

    По сипея надолу. Снимка: Влади - The Londoner in Bansko
    Пристигайки долу, все още ръмеше

    Рибно Бъндеришко езеро

    Езеро се вижда отдалеч и погледът на човек няма как да не се насочи към тюркоазено-сините му води. Второто по големина от 16те езера в Бъндеришкия циркус е леснодостъпно и се намира на височина от 2190 м. Името му идва от там, че в него... има много риба. 

    Водата на планинското езеро е синьо-зелена
    Езерото и пиринските склонове
    Тук спряхме за най-дългата почивка. В този облачен летен ден станахме жертва на комари-кръвопийци, за които не се бяхме подготвили. В ранния следобед беше вече време да се връщаме обратно към хижа Вихрен и планинският ден да приключи за нас. 

    Въпреки дъжда, който малко промени плановете ни, денят беше изтощителен на макс. Радвам се, че видях къде точно се провежда фрирайд срещата Дончо кани и се надявам възможно най-скоро да имам възможност да я гледам на живо. Планината си остава прекрасна без значение от сезона и по мои наблюдения, всеки път е различна и винаги ще има с какво да те вдъхнови.


    Stanislava E.

    Може още да ви хареса

    2 Comments

    1. Анонимен15/6/22

      Здравейте! Колко време ви отне целия преход?

      ОтговорИзтриване
      Отговори
      1. Stanislava E.20/9/22

        Здравейте, половин ден. От ранната сутрин до ранния следобед.

        Изтриване

    instagram