Първият връх, до който стигнахме, беше Ангелов връх (2643м н.в.) - най-високият връх в Мечивръшкия дял. Единственото по-трудно изкачване е от хижата до билото, откъдето тръгва пътят към върха. Веднъж озовеш ли се горе, става лесно и приятно. А знаеш ли кое е най-хубавото? Вероятността да срещнеш други хора е минимална, а гледките са не по-малко впечатляващи от местата, на които човекопотокът е голям. 

Решихме да изчакаме залеза. Вятърът беше силен, но есенното слънце ни сгряваше, а в небето нямаше нито един облак. Нямаше как да пропуснем възможността за златен завършек на деня с гледка към първенците на Рила, мраморните върхове на Пирин и зелените родопски склонове. 

Вечерта изкарахме около час, снимайки звездите. Беше студено, но си заслужаваше - небето беше осеяно с безброй много звезди. 

Благодарим за гостоприемството, хижа Македония!

По билото на резерват Парангалица

Малък Мечи връх беше над нас, но ние минахме под него

Последните рилски езера преди Пирин

Отвесните скали на югоизток от нас

Движейки се по билото на резервата, денивелацията беше осезаема само на някои места. Още по-лесен за ходене терена правеше ливадната почва. Парангалица е вторият най-стар резерват в България. Под алпийския пояс навлязохме в клекови насаждения, между които се виеше маркираната пътека. Сред растителния свят тук се срещат някои видове, записани в Червената книга.  

По маркираната пътека, снимка: kashkaval-tourist.com

Пирин в далечината

На убийствения фон, снимка: kashkaval-tourist.com

Не след дълго пред нас се разкри лифтът на ски-парк Картала. Вече бяхме близо до края на прехода ни, но нямахме идея какво ни очаква за десерт. Картата показваше, че трябваше да минем през стръмните писти, но нямахме друг вариант. 

Лифтът на Картала

Наложи се да слезем по стръмната ски писта, снимка: kashkaval-tourist.com

Последната част беше една идея по-добре

След цялото трамбоване през деня, това ни довърши и когато стигнахме долу, си отдъхнахме, че сме се разминали без инциденти. Ако изключим това преживяване накрая, Картала си остава сред любимите ми места за каране на сноуборд. Едно от нещата, които слагам в списъка с желания, е да посетя хижа Македония и през зимата. Ако търсиш спокойствие, далеч от тълпите, препоръчвам този маршрут. Подобен на него е и преходът до хижа Рибни езера и връх Йосифица. За мен местата, към които масовият интерес не е насочен, си заслужават всяко едно  усилие.