Истанбул - вековна история, смесица от западна и източна култура, съжителство между ново и старо
 |
Музеят на мозайките
 |
| Музеят отвътре |
През 324 г. Император Константин Велики основополага Константинопол. Новият град се простира на 7 хълма, следвайки примера на Рим, затова е наречен Град на седемте хълма. Днешният квартал Султанахмет се простира върху хълма Sergalio, където била резиденцията на императора. До провъзгласяването на Анкара - новата столица на модерна Турция, от Мустафа Кемал Ататюрк, тук било седалището на византийските императори и османските султани. От 1935 до 1954 г. направените тук разкопки разкриват голям перистил с дворцова аула, чийто под с мозайки се простира върху немалка площ. Когато перистилът е преустроен по времето на Юстиниян I (527-565), подът на залата е украсен с великолепен паваж от орнаменти, а днес може да бъде видян в Музея на мозайките.
 |
| Светът на Дионисий, природа и животни |
За направата на мозайките са наети най-добрите майстори от всички краища на империята. Настилката съдържа до 80 милиона многоцветна вар, теракота и стъкло. Картините описват царството на животните, лова и играта, селски сцени, пейзажи и легенди. В запазените части на мозайките се наброяват близо 150 човешки и животински фигури. Не са открити аналогии, което означава, че зрителите са разбирали изображенията без конкретика.
 |
| Сцена от животинска битка |
Репертоарът на изображенията може да се групира по следния начин: ловуване с тигри, лъвове, леопарди, газели, глигани, зайци, ловци с меч или копие, пеша или на кон; сцени на битки между животни, напр. орел и змия, елен и змия, слон и лъв.
Археологическият музей
 |
| Декорирана колона от мрамор от 2 в. сл.Хр. |
Първият музей в Турция съдържа около милион артефакти от различни култури, донесени от различни земи. Да разгледаме някои от тях, които ми се сториха най-интересни.
 |
| Статуя на Тюхе - богиня на съдбата, щастието и благоденствието от гр. митология |
 |
| Змийската глава на една от трите змии от бронзовата колона на главния площад на Истанбул. Колоната е излята от оръжията на персите, загинали в битката при Платея по време на гръко-персийските войни |
 |
| Саркофази от гр. Клазомене от 5-6 в. пр.Хр. |
В древни времена се вярвало, че след смъртта човек продължава живота си в отвъдното. В гръцката и римската цивилизация там животът продължава. Затова саркофазите се изграждали във формата на къщи с покриви и възможност за поставяне на врата. В античността саркофазите се правели в различни форми, за които се ползвали материали като камък и плочки, релефни украси.
 |
| Скърбящите жени |
Впечатляващ е саркофагът на скърбящите жени – основата е украсена с фриз разкриващ ловни сцени. Капакът описва погребална церемония, отнасяща се към персийската култура. Все още има следи от синя и червена боя. Според някои мнения, саркофагът принадлежал на крал Стратон I (374-358 г. пр. Хр.), царят на Сидон.
 |
| Саркофагът на Александър |
Друг феноменален саркофаг е този на Александър. Той не принадлежал на Александър Македонски, но е кръстен на сцена от война, като на една от дългите му страни има негов портрет. От другата страна са изобразени отново ловни сцени, всичките от които оцветени. Саркофагът принадлежал на последния цар на Сидон – Абдалонимос.
 |
| Най-големият саркофаг в музея |
Саркофагът Сидамара е един от най-огромните и тежки саркофази от античния свят. Тежи над 30 тона и е открит преди 140 г. в древния град на Сидамара. Римският сакофаг се отнася към 3 в. сл. Хр. До скоро главата на Ерос била липсващата му част, но през 2022 г. година саркофагът бива съединен с прилежащия му исторически артефакт.
 |
| До Археологическия музей се намира Музеят на античните ориенталски занаяти и Музеят на плочките |
Цената на билета за възрастни за комплекса струва 100 турски лири.
Света София
 |
| Църква, превърната в джамия |
Aya Sofya безспорно е една от най-големите забележителности на Истанбул. Първата построена църква тук датира от 360 г. След нейното разрушение е построена сегашната сграда при управлението на Юстиниян I през 532 – 537 г. „Света София“ е най-старата катедрала в света. За първи път е осветена през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. За времето си църквата била пример за иновация и е считана за образец на византийската архитектура. След превземането на Константинопол от османците през 1453 г., е обновена и преправена на джамия. През 1934 г. е обявена за музей. Само преди 2 години сградата отново отваря врати като джамия, което я прави безплатна за посещение. В интернет пространството има богата информация за църквата, затова аз ще се съсредоточа върху детайлите, които ми се сториха най-интересни.
 |
| Църквата отвътре |
 |
| Тук се коронясвали византийските императори |
 |
| Агия София и площадът пред нея |
Площад „Султанахмет“ – хиподрумът на Константинопол
 |
| Двата обелиска на плошад "Султанахмет" |
Важно място по време на Византийската империя и османския период. Няма как да пропуснеш хиподрума на път към Агиа София или Синята джамия. Построен е от император Септимий Север през 203 г. сл. Хр. Мащабите му били толкова внушителни, че според някои източници хиподрумът събирал до 100 хил. зрители, но също служел като място за срещи и място за забавления и спорт през римско и византийско време. По-късно дори бил място за провеждане на публични екзекуции. През 1111 г. Василий Врач, лечител и богомилски водач от български произход, е изгорен на клада за разпространяване на еретичното учение на богомилите. Да видим запазените от хиподрума колони.
 |
| Теодосиевия обелиск |
Теодосиевата колона представлява обелиск, пренесен от Египет в Константинопол от император Теодосий I през 390 г. По него има йероглифи, които византийците не разбирали. Византийският император Алексий V Дука Мурзуфул е екзекутиран от кръстоносците и хвърлен от Теодосиевата колона.
 |
| Бронзовата колона |
Помниш ли змийската глава от Археологическия музей преди малко? Част е от тази бронзова колона, намираща се на площада Султанахмет. Колоната е транспортирана тук от Делфи и поставена на хиподрума.
 |
| Колоната на Константин, която се намирала в центъра на площада на форума |
Обелискът на Константин (или Зиданият обелиск) е изграден от варовикови плочи и някога бил покрит с мед и месинг. Днес обаче те липсват. Причината за това е, че по време на кръстоносните походи материалът е разграбен и използван за сечене на монети. Обелискът е построен по управлението на Константин VII в памет на неговия дядо.
Квартал Галата (Karaköy)
 |
| Кв. Галата зад мен |
От другата страна на залива, на границата между Босфора и Мраморно море, се простира новата европейска част на Истанбул – Галата. Основната забележителност в този квартал е кулата, която се вижда от различни части на града. Ще ти направят впечатление сградите из квратала. Славата на Галата започва през 13 в., когато Генуезката република основава една от основните си търговски колонии тук. На генуезийците е позволено да строят търговски обекти, палати, църкви, бани, пекарни, къщи, магазини.
 |
| Някои от сградите тук напомнят на Италия |
 |
| През 1348 г. генуезийските жители построяват кулата |
 |
| Нощна панорама от кулата |
 |
| Емблематичната верига |
На горната снимка е част от веригата, с която входът към Златния рог бил затворен за нежелани кораби и навлизане на чужденци. По време на завоеванието на Истанбул, Султан Мехмет Завоевателят преминава през тази верига. Днес тя е запазена като символ на победата на Османската империя. Входът за възрастни за кулата Галата струва 175 турски лири.
 |
| Пешеходната улица Istikal Caddesi |
Цистерните на Юстиниян
 |
| Един от най-внушителните обекти в Истанбул |
Дотук Истанбул беше много интересен, богат и разнообразен. Но най-впечатляващо за мен беше водохранилището, построено от Юстиниян I през 532-542 г., което е изцяло запазено с изключение на осем колони, повредени по време на реставрация. Цистерната на базиликата е най-голямото и покрито добре запазено водхранилище, построено върху 336 колони. Отвътре цистерната прилича на дворец.
 |
| Колоните |
 |
| Някои колони се отличават от другите |
След завладяването на османците, обектът тъне в забрава до момента, в който холандският пътешественик П. Гилиус не се добира до цистерната. По това време някои от местните дори ловят риба отгоре. През 1985 г. мястото е изчистено и реновирано, а към днешна дата това е една от най-интересните градски забележителности. Още по-интересен е фактът, че тук има 2 оригинални колони с лика на Горгоната Медуза, обърнати странично и наобратно. Според легендата този, който я погледне право в очите, ще се вкамени. Билетът за възрастни за Цистерните на Юстиниян струва 190 турски лири.
 |
| Главата на медузата наобратно, за да се предпази този, който я погледне в очите |
 |
| Предпазени сме |
Желязната църква „Свети Стефан“
 |
| Българската църква |
Историята на църквата започва през 1849 г., когато българинът княз Стефан Богориди дарява голям двор с три постройки за духовни нужди. Една от тях – по-късно Дървената църква – е превърната в параклис след издаването на султанския ферман, позволяващ на българите да си имат собствен храм. Близо 50 години по-късно е изградена Желязната църква на същото място.
 |
| Църквата е много красива както отвън, така и отвътре |
Дворецът на багренородните
 |
| Стените на двореца |
Византийският дворец датира от края на 13 в. и е един от малкото запазени примери за късновизантийска светска архитектура. Дворецът е построен като част от големия дворцов компекс на Влахернския дворец. Малкият дворец е известен и като Порфирогенет. Построен е за резиденция на Константин Палеолог. След завладяването на турците, сградата се ползвала от тях, по-късно била публичен дом, а до началото на 19 в. била работилница за керамика, после фабрика за бутилки. Входът за възрастни за Двореца на багренородните струва 24 турски лири.
Златните порти на Константинопол
 |
| Историческият обект се ползва и днес |
За влизане в Константинопол имало няколко порти, между които и триумфалната арка, позната като Златните врати, построена от Теодосий I Велики. Тя била най-важната – много императори влизат триумфално през нея, включително и император Флавий Ираклий Август с колесница, теглена от 4 слона през 628 г. след победата му над сасинидите. Императорът имал добри взаимоотношения с хан Кубрат, когото през 635 г. удостоил с титлата патриций (представител на аристократичното съсловие в Древен Рим). Портите били идеалното място за празненства. С огромни размери и необикновени декорации, портите били покрити със злато и множество статуи. Златните порти оцеляват до османската ера и са частично разрушени от земетресение през 1509 г.
 |
| Босфора и чакащите да преминат в Азия кораби |
Отсядане, хапване, пийване и впечатления от Истанбул
 |
| Безмесни сарми |
 |
| Балъкекмек - сандвич с риба |
 |
| Турско кафе на пясък, приготвено на улицата |
 |
| Всичко с шамфъстък е божествено вкусно |
 |
| Фреш от нар |
 |
| Салами от халва и ядки |
 |
| Айрян |
 |
| Кюнефе - традиционен и ужасно вкусен турски десерт |
Хапвахме на различни места в Истанбул - както в ресторанти, така и в заведения за бързо хранене. Подобно на посещението ни в Барселона, и тук попадахме предимно на туристически капани, затова нямах търпение да продължим пътешествието си нататък и да опитам нещо традиционно на някое автентично и непретенциозно място.
 |
| Изглед от Босфора към европейската част на града |
Истанбул е пълен с история. Изключително интересни ми бяха всички места, които посетихме. От друга страна имах чувството, че целият свят се е изсипал на едно място – задръствания, тълпи от хора, бързина – трудно мога да издържа повече от три дни на такава лудница. Шегувахме се помежду си, че градът е един огромен мол. Въпреки всичко, със сигурност бих се върнала да разгледам още исторически обекти, да си припомня защо не живея в мегаполис и да усетя специфичния дух на този космополитен град. Пътешествието ни след това продължи към древната столица на хетите - Хатуша....
0 Comments