Нощувката при него струва около 50 лв на човек, къщата има много стаи, общо помещение за хранене с маси и хладилник, кухня с всичко необходимо. Когато пристигнахме, при него имаше още двама чужденци – австралиец и датчанин. И двамата бяха там от няколко месеца. Работеха като фрирайд гидове в планините и от австралиеца получихме кратка, но ценна информация къде са хубавите места за каране. 

Както стана въпрос вече, Хигашикава е на около 20 мин. с кола от Асахикава, докъдето отскачахме за пазар или вечеря навън. Градът се намира в северната част на острова и е известен със зоологическата си градина и над 740-те моста. Най-ниската температура в японската история е измерена в града на 25 януари 1902 г. - -41 °C. Асахикава се води един от най-студените японски градове. По време на разходката ни една вечер тук беше доста зимно и ветровито, но това не попречи на местните да се разхождат с разкопчани якета и без шапки, а жените с къси поли и голи крака. 

Една от най-известните фирайд ски зони лежи в планината Асахи, част от Национален парк Дайсецузан в централно Хокайдо. Асахидаке Онсен е малък комплекс от хотели с онсени, откъдето тръгва единственият ски лифт - голяма гондола. Асахидаке всъщност не е нормиран ски курорт, няма обработени писти, а има само 1 ски път, което го прави изцяло фрирайд курорт. Леснодостъпните зони около лифта бързо се минават и затова идват множество групи с гидове в търсене на нови и недокоснати склонове за каране. Това, което лично на мен не ми допадна, бяха равните участъци и места, към които е нужно траверсиране. Доста неудобно за сноубордисти, но ако се ползват услугите на гид, това може да бъде избегнато. В сградата на лифта има заведение и магазин за сувенири, а цените бяха доста прилични. 

Асахидаке се счита за едно от местата с най-дълбока и качествена пудра. Въпреки популярността си, курортът е по-слабо посещаван от другите големи такива. Горната част на курорта предлага алпийско каране по ребрата на склоновете, докато по-надолу теренът е горист. Горите са редки и стръмни. Често обаче времето е мрачно, примесено със снеговалеж и мъгла. И при нашето посещение видимостта горе беше доста слаба, където всъщност беше най-хубавото каране. Излизането в края на планината става по ски път, който води към гондолата. Еднодневната ски карта за възрастен за Асахидаке струва 2200 йени (~ 30 лв). Работното време на гондолата е от 9:00 до 15:40 ч. 

Хоротачи е много малка ски зона със само четири писти и един седалков лифт. По размери се доближава до тези на Мальовица. Тук имаше малко хора, но всички бяха дошли с паудър машините си и за секунди разораха пистите. В Япония карачите са сериозни и почти всички карат дъски тип лястовица. До 11 ч. повечето хора се накараха и си тръгнаха. Сутринта си бяхме купили карта за 4 часа, която струваше 20 лв и в която имаше включен обяд - пиле терияки. За разлика от Асахидаке, тук фрирайдът беше забранен. Всъщност това беше единственият курорт с такава забрана, някакъв чужденец се затрил преди години. Навсякъде имаше табели „No entry outside the course” и го повтаряха на мегафона постоянно. Горите около пистите бяха адски примамливи и разбира се, нарушихме забраната. Получихме жълт картон, а в края на деня и втория такъв, но си заслужаваше. Излишно е да споменавам, че нямахме никакви притеснения дали ще има основа. Просто търсехме местата без следи през целия ден. 

Върхът Сандан гледа към внушителните върхове Токачи, Камифурано и Фурано в планинския масив Дайсецудзан. Нагоре пътят ни отне около 2 часа. Имаше пантаджийска следа, която следвахме. Наклонът беше сериозен, но по-големият проблем бяха минусовите температури. Може би беше около -20 °C. Пръстите на ръцете ми бяха толкова замръзнали, че дори не си стегнах обувките за спускането. Най-впечатляваща беше гледкате срещу нас – пушещият вулкан Токачи. Още на тръгване усетихме мириса на сяра, идващ от него. Въпреки че беше ужасно студено, това беше едно от най-хубавите ми спускания с дъската. Снегът беше дълбок, пръхкав и лек и имах чувството, че карам върху облак. Заслужи си бъхтенето. След първото спускане се изкатерихме отново за още едно по-кратко спускане и накрая излязохме през гората. Разбира се, завършихме деня с разпускане в онсена.

Както вече стана дума, фрирайдът е лежерен без сериозен наклон, а теренът е предимно горист и много игрив. Под кабинковия лифт също има зона с дървета и карането там е забавно и лесно достъпно. Няма нужда от катерене или ходене дълго време пеша - с малко траверсиране може да се достигнат склонове с перфектен сняг. Курортът е от разумната страна на цените – целодневната карта струва 50 лв. В началото има ски гардероб и ресторант за бързо хранене, където обядвах порция нудъли с пържено тофу и малка бира за 13 лв. 

Не случайно отделихме 2 последователни дни на Фурано. На втория ден се върнахме на нов, пресен сняг и всичко беше рестартирано. Вече знаехме кои са хубавите места за каране и директно се отправихме към тях. Запознахме се с двама французи, които ни показаха уникален стръмен склон с много дълбок и пръхкав сняг. Курортът се обслужва от 10 бързи лифта и 23 писти, между които и много дълги такива. Ски картата за деня струва около 95 лв, което изпраща Фурано в графата на скъпите курорти. Тук приключи първата част от престоя ни в Хокайдо, като за следващите 5 дни се преместихме в района на Нисеко.