Снежни приключения в района на най-известния японски ски курорт Нисеко и наоколо
 |
Най-северният японски остров Хокайдо е популярна дестинация сред любителите на зимните спортове, заради обилните количества снеговалеж и първо качество сняг, с който се слави из целия свят. Централно Хокайдо и северните части бяха първата ни среща с острова, посетихме и сравнихме малки и големи ски курорти, след което се отправихме към района на Нисеко и планината Йотей за следващите 5 дни. Отскочихме до крайбрежния град Иванай, където разгледахме шинтоистки храм и попаднахме в снежна буря. Повече за този район на острова и нашия престой разказвам по-долу, а в края обръщам внимание на някои интересни особености в Япония.
Отсядане в Кутчан
 |
| На път към Сапоро |
Кутчан е малък град северно от планината Йотей, на около 50 км от Сапоро и съвсем близо до най-големия ски курорт в Хокайдо – Нисеко. Избрахме го, заради стратегическото му разположение, но няма да лъжа – не беше лесно хем да е на добро място, хем да не чупим касичките. Къщата за гости на снимките изглеждаше потресаващо и психически се подготвяхме за нещо ужасно, но останахме много приятно изненадани, когато пристигнахме. Оказа се чисто, топло и уютно място с няколко стаи, обща кухня и всичко необходимо.
 |
| Къщата за гости в Кутчан |
Къщата се казва Rental room Narita в случай, че на някого би му било полезно. Пред нея има ресторант, но работното му време от 11:00 до 14:00 ч. така и не ни позволи да го посетим, тъй като в този часови диапазон бяхаме по пистите. Къщата се намира на около 20 мин от ресторанти и магазини в Кутчан. В интернет пише за нея "Male only", което не разбрахме защо е, но няма проблем да отсядат и жени. В района има множество онсени, а заради известния курорт Нисеко, някои от тях са и доста туристически. В тази част на Хокайдо имаше много повече сняг, отколкото около Асахикава. Всяка сутрин се будехме с нови 20-30 см нов сняг върху колата ни. Собственикът имаше малък снегорин, с който разчистваше снега и веднъж ни помогна да излезем. Този път курортите бяха на по-кратко разстояние и не се налагаше да пътуваме с часове до тях.
 |
| Къщата беше скромна, но топла |
Sapporo Kokusai ски курорт
 |
| Гледка към Кокусай |
Този ски курорт се намира близо до столицата на Хокайдо - Сапоро и затова много от местните карачи идват тук, а понякога през уикендите е доста натоварено. По размер курортът не е голям – има два кабинкови лифта и няколко седалкови. Още с идването си намерихме склон, по който имаше доста следи, но поне се беше запазил хубав сняг. Приятното спускане свърши бързо и излизането после беше адски дълго, затова не повторихме повече.
 |
| Боровете в бяла премяна |
 |
| Пистите |
 |
| Курортът гледа към Японско море |
 |
| Горите около пистите са приятно лежерни |
Намерихме си леснодостъпен склон, който излизаше директно на лифта. Не знам как беше опазен още, но ние го карахме няколко пъти и бяхме доволни, че въпреки липсата на нов сняг, си намерихме приятно място и тук. Един от най-ярките ми спомени този ден беше гледката към Японско море от горната част на курорта. Винаги съм мечтаела да карам сноуборд с гледка към море и ето че в Япония това ми се случи!
Ски курорт Niseko United
 |
| Опашка за лифта |
Един от най-известните сред чужденците ски курорти в Хокайдо е Нисеко. Примамлива ски дестинация за всички любители на пудрата е, заради количеството сняг, което пада тук – 15-18 метра за сезон. Разделен е на 4 огромни зони – Niseko Annupuri, Niseko Village ski resort, Niseko Tokyu Grand Hirafu и Niseko Hanazonu Resort. Честно казано, нищо не разбрах от този курорт, освен, че има хиляди лифтове, много хора, зажадняли за дълбок сняг, ужасно високи цени и повече австралийци, отколкото японци. Нисеко не ми допадна. Цял ден се возих на лифтове в опитите си да се върна там, откъдето бяхме тръгнали. Да, имаше нов сняг и беше хубаво, но толкова огромно нещо не се кара за ден. Времето беше люто - обилен снеговалеж с мъгла и вятър, а цените твърде надути. Ски картата струваше 120 лв за ден, но заради лошото време, дори не беше отворен целият курорт, а в ресторанта топъл шоколад струваше 8 лв. С две думи – Банско на стероиди.
 |
| Нисеко е облагороден и доста натоварен откъм хора |
 |
| Niseko Tokyu Grand Hirafu |
На върха на Niseko United лежи връх Нисеко Аннупури, висок 1308 м. Малко под него е границата на курорта, откъдето тръгват четрите склона. Лифтовете тук са бързи, някои от които свръхмодерни, напр. кабинков лифт с кожени седалки с подгряване. Заведенията се пукат по шевовете, независимо от скъпите цени.
 |
| Български ски Cloud9 в Нисеко |
Фрирайдът тук навсякъде е разрешен и логично най-леснодостъпните места се нападат веднага. Това, което ми направи впечатление, е липсата на култура на каране, най-вече от австралийците. На склонове с много сняг се изсипваха десетки хора заедно – беше като бойно поле. Многото чужденци обират японския дух на курорта. Дори ски и сноуборд инструкторите бяха чужденци. Под Нисеко е разположено градчето и е пълно с хотели, ресторанти, магазини и барове. Атмосферата тук е далеч от японска – такос ресторант тук, индийски ресторант там, стек хаус, американски бургери... само кюфтета не видяхме. Добре е да се знае, че ресторантите са затворени от 15:00 до 17:00 ч, но защо- така и не стана ясно.
Rusutsu Resort
 |
| Вулканът Йотей |
Ако трябва да посоча курорт в Хокайдо, който най-много ми харесва, това ще е Русуцу. И тук, подобно на Фурано, отделихме 2 поредни дни за каране. На първия имаше силен снеговалеж и мъгла, но на втория беше раят на земята. Много нов сняг, синьо небе (blue bird) и учудващо малко хора. Русуцу е голям курорт, но по-малък от Нисеко, и е чудесен вариант за всеки, който иска да избегне тълпите от хора. Тук има 3 зони за каране, като първа и втора зона са свързани с кабинков лифт. При хубаво и ясно време се вижда неактивният вулкан Йотей. Фрирайдът тук е позволен навсякъде и има приятни гори с пръхкав и лек сняг. Хубавото на Русуцу е, че почти всяка гора излиза на някой от лифтовете, което прави мястото рай за сноубордисти.
 |
| Магическа гора |
 |
| Лифтът и стръмните гори под него |
 |
| Запомнящ се ден |
 |
| Бамбук в брезова гора |
 |
| Гледка към езерото Тоя |
На разходка до океанския град Iwanai
 |
| Замръзналото Японско море |
В един от дните, в който не карах сноуборд, се разходихме до океанския град Иванай (на майтап го кръстихме Иваново, че беше по-лесно за запомняне). Намира се в западната част на полуостров Shakotan и е един от от най-старите градове в района. Тук основен поминък е риболовната индустрия, а кореняк иванайците дори имат „рибарски“ акцент. Голям пожар от 1954 г. разрушил много от традиционните дървени къщи.
 |
| Ски курортът на Иванай |
 |
| Шинтоисткият храм в града |
В деня, в който решихме да посетим Иванай, имаше снежна буря и много силен вятър. Едвам стигнахме до него от Кутчан, добре че в тази част на острова движението не е натоварено. Беше толкова студено, че разгледахме пристанището от колата. Отидохме и до шинтоисткото светилище в града. Беше голямо и интересно, но успяхме да разгледаме само една част, заради студа, който беше нетърпим.
 |
| Тории (външен портал) на входа на шинтоисткия храм – символизира прехода и границата между светското и свещеното пространство |
 |
| Ема – малки дървени плочки, характерни за Япония, на които шинтоистките или будистките поклонници пишат молитви или желания и ги закачат пред светилището, за да може ками боговете да ги получат |
 |
| Малко е студено |
 |
| Храмът отвътре |
 |
| Всяка година от 7 до 9 юли се провежда фестивал и шествие на микоши (преносима каляска), в което шинтуисткото божество се извежда от храма и минава през целия град |
Рент-а-кар неволи
 |
| Наемът на кола в Япония за българите не е толкова лесен |
Идеята ни за ски почивката в Хокайдо беше да обикаляме различни курорти всеки ден, затова ни трябваше кола под наем. Още месец преди пристигането ни си запазихме (и платихме) за услугата, но когато пристигнахме в рент-а-кар офиса до Сапоро, бяхме неприятно изненадани да разберем, че в Япония не признават българските книжки и затова отказаха да ни дадат автомобил. Вариант в случая е да има шофьор с книжка от друга държава или да се представи международна книжка, издадена в друга държава. При нас на помощ се притекоха едни холандци, с които се запознахме на летището. Учудващо за нас се съгласиха да ни вземат колата с тяхна книжка. Този жест беше голям от тяхна страна, а ние след това карахме през цялото време с 20 км/ч (шегувам се, разбира се), за да не стане нещо непредвидено. Движението в Япония е от лявата страна с десен волан. Пътищата не са изрядно почистени, а заради ниските температури и снега, често бяха заледени и хлъзгави. Добре че ни дадоха Subaru 4x4, с което да газим в снега.
 |
| Чистенето на снега и неизбежно всяка сутрин |
Любопитни факти
 |
| Стая с вендинг машини |
Културните различия между нас и японците са факт, но това в никакъв случай не означва нещо лошо. Напротив, останах силно впечатлена от отношението им. Японците са благородни, готови да помогнат и много лъчезарни. Когато разговарях с японци, те постоянно се смееха. А когато се смееха, се смееха и очите им. Обикновено ти подават нещо с две ръце и се предполага, че ще го приемеш с две ръце. Ето някои особености, които ми направиха впечатление, и различни практики:
1. На повечето места – къщи, хотели, ресторанти, храмове е задължително посетителите да събуват обувките си.
2. Вендинг машините са навсякъде, като има такива с топли и студени напитки (като топъл и студен чай в пластмасова бутилка).
 |
| Тоалетна с различни програми |
. Специално внимание обръщам на тоалетните. В повечето случаи имат панел с бутони отстрани и подгряване на тоалетната чиния, което може да се регулира. Тоалетните чинии имат бидета с вграден душ за измиване с топла/хладка вода. Като цяло, ходенето до тоалетна в Япония си е приятно изживяване. 😆
4. В някои супермаркети плащането кеш става на машина.
5. В ресторантите оставянето на бакшиш не е разпространено. Няколко пъти се опитахме да оставим и ни гонеха, за да ни върнат ресто. Накрая разбрахме, че трябва специално да им кажеш, че това е бакшиш.
 |
| Улично подово отопление |
6. Подово отопление по улиците - забелязахме, че на определени места по улиците, като завои на кръстовища или по тротоарите няма сняг и се оказа, че има нещо като подово отопление. Това е японският начин за справяне със снежните условия по пътищата.
7. В Хокайдо има доста чужденци, заради прословутата японска пудра, но голяма част от местните не говорят английски и разбирането става с ръкомахане или Google translate.
8. Въпреки че съотношението скиори бордисти се води 70% на 30%, ми направи впечатление, че има страшно много японци бордисти. Много повече, отколкото при нас.
9. В едни от най-студените дни, когато за нас студът беше непоносим, виждахме повечето местни да ходят леко облечени, без шапка и шал. Явно са свикнали на температурите на острова.
10. Японците се обличат стилно и елегантно. Впечатление ми направи стилът им още от летището, а в Токио имаше най-много примери.
След 13 дни в Хокайдо дойде краят на нашата ски ваканция в Япония. Карахме на 9 различни курорта - както скъпи, така и евтини, както натоварени, така и спокойни откъм хора. Не е мит, че снегът в Япония е уникален. Беше толкова пръхкав и лек, че дъската сама се плъзгаше отгоре и карането беше страшен кеф. Остров Хокайдо предлага за всеки скиор или бордист по нещо - от многобройни писти, през чудесни фрирайд терени до фристайл паркове с карачи на много високо ниво. Всеки ден виждах страхотно каране и стил от японци, които са облагодетелствани да имат едни от най-добрите условия в света и вероятно го приемат за даденост. Силно препоръчвам Хокайдо на всеки ски и борд ентусиаст! В следващата публикация разказвам за престоя ни в Токио, какво видяхме, какви храни опитахме и с какви впечатления останах от най-населения метрополис в света.
6 Comments
RADVAM SE , CHE TI E HARESALO KATO PRIRODA I OTNOSHENIETO NA HORATA.
ОтговорИзтриванеБлагодаря! Страхотни са японците, любимият ми народ.
ИзтриванеVIARNO E CHE SNEGA E UNIKALEN . PRIZNAVAT GO V CQL SVIAT .
ОтговорИзтриванеДааа... И с това безснежие тук го оценявам още повече.
ИзтриванеПрекрасни снимки, природа и забавен текст! Благодаря!
ОтговорИзтриванеМного благодаря за милите думи!
Изтриване