Близо до Пампорово и Смолян се намира китното село Широка лъка. Възрожденски къщи, калдъръмени улици, дюкяни и старинна атмосфера правят селото част от Стоте национални туристически обекта. Освен това, то е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. Къщите-паметници представят автентичния бит и култура на родопчани по онова време, като сред най-забележителните къщи са Калайджиевата, Учиковската, Богдановата, Паламарчовата и Григоровата къща. 

Калайджиевата къща

Изглед към Широка лъка

Началото на историята на селото се свързва с турското робство, въпреки че в околоностите имало селища още от времето на траките. В опит да избегнат помохамеданчване, български семейства бягали в труднодостъпните части на Родопите и се установявали в долината на Широколъшката река. В селото се намира къщата на Капитан Петко войвода, която след Освобождението била неговият щаб.

Мостът пред едната от двете църкви

Църквата „Успение Борогодично“ е построена през 1834 г. на място, където от далечни времена вярващи се събирали да изпълняват духовни обреди. По това време Султан Махмут II започнал реформи в управлението и дал по-голяма религиозна свобода на поробеното християнско население. От местните села се събрала делегация, която отишла в Рупчоса да се помоли за изграждане на храм. Позволението било дадено, но местният управник Смаил ага не бил доволен от него. След като запонал строежът, той и други мохамедани се опитвали всячески да му пречат. Местните се оплакали в Пловдив и на място дошъл пратеник, който да въведе ред. Мохамеданите били обвинени, че не се подчиняват на султанската заповед и така престанали да идват. С помощта на млади и стари храмът бил построен за 40 дни.

Хамбар кая е по-труднодостъпно светилище и трябва малко повече въображение при посещението му. За съжаление обектът не е облагороден, а информацията за него е оскъдна. Според някои източници, нишите били използвани от траките като място за поставане на урни с праха на обикновени покойници, докато по-висшето съсловие било погребвано в скалните гробници. Съществува и друго твърдение, че в нишите се поставяли фигури на божества. Има и други теории, но едно е сигурно – край нишите са регистрирани следи от изпълнявани ритуали, свързани с култа към слънцето и скалата. 

Легендата за Кован кая разказва за определени дни в годината, когато през нишите се отваряла врата към Космоса. В тези дни хората можели да осъществят връзка с Вселената. В скалния масив има изкуствена пещера, чието предназначение не е известно и до днес. Хипотезите, свързани с изсечените ниши, са много. Според някои теории, те били използвани от траките за поставяне на погребални урни. Друго мнение е, че те са използвани пак от тях за обредни ритуали, свързани с почитаните от тях божества.

Произходът на името идва от легендата за поп Мартин, който бил част от четата на Вълчан войвода. След като османците поругали семейната му чест, той оставил монашеството и събрал дружина, с която да защитава и мъсти за безчинствата над българското население. Те обикаляли по гори и планини, като едно от скривалището им било на това място. Твърди се, че в района имало голямо богатство, което предизвиква интереса на иманярите към дупката на поп Мартин.

Името на пещерата идва от турски и в превод значи „небесна пещера“. Предверието е широко отворено, а зад него има по-малка зала, която също е достъпна. Пещерата е дом на прилепи, а от площадката й се разкрива чудесна панорамна гледка. За съжаление този обект не е облагороден, а има потенциал да се превърне в атрактивна туристическа забележителност. И все пак, ако си в района, силно препоръчвам да се отбиеш през небесната пещера.

Тук завършва пътешествието ни из централните и източните части на Родопите, което е постижимо в рамките на 3 дни. Родопите са необятна шир от мистични и красиви местности, които си струва човек да опознае. Препоръчвам да се видят и северозападните части, които са не по-малко интересни. Пътуване в Родопите през пролетта гарантира приятни температури, много зеленина, свежест и красиви гледки.