Калайджиевата къща

Изглед към Широка лъка

Началото на историята на селото се свързва с турското робство, въпреки че в околоностите имало селища още от времето на траките. В опит да избегнат помохамеданчване, български семейства бягали в труднодостъпните части на Родопите и се установявали в долината на Широколъшката река. В селото се намира къщата на Капитан Петко войвода, която след Освобождението била неговият щаб.

Мостът пред едната от двете църкви

Църквата „Успение Борогодично“ е построена през 1834 г. на място, където от далечни времена вярващи се събирали да изпълняват духовни обреди. По това време Султан Махмут II започнал реформи в управлението и дал по-голяма религиозна свобода на поробеното християнско население. От местните села се събрала делегация, която отишла в Рупчоса да се помоли за изграждане на храм. Позволението било дадено, но местният управник Смаил ага не бил доволен от него. След като запонал строежът, той и други мохамедани се опитвали всячески да му пречат. Местните се оплакали в Пловдив и на място дошъл пратеник, който да въведе ред. Мохамеданите били обвинени, че не се подчиняват на султанската заповед и така престанали да идват. С помощта на млади и стари храмът бил построен за 40 дни.

Около храма е изграден уникален църковен ансамбъл, включващ костница, камбанария, две училищни сгради (на килийното и на класното училище), заградени с масивен каменен зид. 

Срещу църквата има музей на Широка лъка и околността. На първия етаж са представени снимки на археологически комплекси в района, а на втория плняващи картини от художника Владимир Рилски (10.02.1905-06.06.1969 г.). Творбите му са главно в областта на пейзажа и портрета. Препоръчвам да отделите 20тина минути, за да разгледате впечатляващите му картини.

Основната постройка е с размери 30 м на 14,80 м. Стените били изградени от камък и тухли, покривът бил с дървена конструкция и керемиди. Базиликата е трикорабна. Подът на наоса й бил настлан с правоъгълни и кръгли тухлени плочи. Северното предверие в източната част вероятно служело като кръщелна. Двата входа към наоса и нартекса на храма са от юг, където е обособен голям двор. В притвора на базиликата е разкрит зидан гроб, вероятно на висш духовник.

Местим се в югоизточни Родопи, където се намира светилището Хамбар кая. В този регион на Родопите има концентрация на културни паметници, наследени от траките. Окрити са следи от тракийски селища, крепости, гробници, светилища. В близкото минало скалата на Хамбар кая била ползвана като кариера, затова повечето от гробниците в нея са унищожени, а днес откриваме останки от само четири. Множество трапецовидни ниши са издълбани на голяма височина върху отвесните скали.

Легендата за Кован кая разказва за определени дни в годината, когато през нишите се отваряла врата към Космоса. В тези дни хората можели да осъществят връзка с Вселената. В скалния масив има изкуствена пещера, чието предназначение не е известно и до днес. Хипотезите, свързани с изсечените ниши, са много. Според някои теории, те били използвани от траките за поставяне на погребални урни. Друго мнение е, че те са използвани пак от тях за обредни ритуали, свързани с почитаните от тях божества.

Произходът на името идва от легендата за поп Мартин, който бил част от четата на Вълчан войвода. След като османците поругали семейната му чест, той оставил монашеството и събрал дружина, с която да защитава и мъсти за безчинствата над българското население. Те обикаляли по гори и планини, като едно от скривалището им било на това място. Твърди се, че в района имало голямо богатство, което предизвиква интереса на иманярите към дупката на поп Мартин.

Тази пещера с причудливо име се намира в Източни Родопи при коритото на река Дишлик дере. Стигането до нея не е маркирано с обозначена пътека. Още в далечина се забелязва огромен надвиснал скален масив с изсечени трапецовидни скални ниши отвън и отвътре. Това е част от местата, на които според източниците, траките практикували вече споменатите погребални обреди. Интересното е, че тези ниши са изсечени отвън и отвътре на изключително труднодостъпни места. 

Името на пещерата идва от турски и в превод значи „небесна пещера“. Предверието е широко отворено, а зад него има по-малка зала, която също е достъпна. Пещерата е дом на прилепи, а от площадката й се разкрива чудесна панорамна гледка. За съжаление този обект не е облагороден, а има потенциал да се превърне в атрактивна туристическа забележителност. И все пак, ако си в района, силно препоръчвам да се отбиеш през небесната пещера.

Тук завършва пътешествието ни из централните и източните части на Родопите, което е постижимо в рамките на 3 дни. Родопите са необятна шир от мистични и красиви местности, които си струва човек да опознае. Препоръчвам да се видят и северозападните части, които са не по-малко интересни. Пътуване в Родопите през пролетта гарантира приятни температури, много зеленина, свежест и красиви гледки.