Посетихме Скумсале в разцвета на пролетта и въпреки че имаше множество дървета по и около скалните масиви, зеленината ги правеше още по-внушителни. За скалното светилище има указателни табели, а до него се стига по асфалтов път между гр. Стрелча и гр. Копривщица в посока запад-северозапад. Към Скумсале тръгва кратък черен път, подминава се поляна с беседки и се продължава напред, докато пред теб не се открие чудесната глека към природните скални образувания.

Мегалитът Скумсале се отнася към каменно-медната епоха 4000-3500 г. пр.Хр., намерените глинени съдове са от този период. Последно комплексът бил обитаван към 450-150 г. пр.Хр. Обектът се ползвал като светилище, доказателство за което са намерените предмети – накити, оръжие и дарове, поставяни в близост. Сред важните находки са желязна фибула, част от бронзова гривна, железен пръстен, желязно ножче и др. В скалите има множество скално изсечени ями и канали, по които да изтича изсипваната в ямките течност. Същинската част на светилището се намира върху голям скален блок, който е определен за централен жертвеник. 

По време на пътешествието ни из Средна гора се спряхме да разгледаме светилището при вр. Гарванов камък, близо до Старосел. Това светилище все още не е проучвано и картирано. Около него могат да се открият множество фрагменти от керамични предмети. Според траколога Георги Китов, светилището принадлежало към древнотракийския култов център Старосел. Той включва скалните светилища – Уйов камик (разрушен от иманяри), мегалитно светилище Момини гърди, Пейчова могила, светилището на вр. Кози грамади и други по-малки могили. Светилище Гарванов камък е мистериозно, но лесно достъпно място, а изсичанията в скалите са доста интересни.

На северните склонове на Сърнена Средна гора в близост до с. Бузовград, общ. Казанлък се намира природната забележителност "Мегалит". Основните обекти тук са Мъжкият камък, Мегалит „Вратата на богинята“, Крепостта „Бузово кале“, Тракийската гробница, Дяланият камък. Над селото има изградена екопътека, която води до древното светилище. Ако планираш пътуване до Казанлък, препоръчвам да се отбиеш и да разгледаш светилището. Ето защо.

Мегалит „Вратата на богинята“ или „Слънчевата врата“  е археоастрономическо съоръжение от втората половина на II хил.пр.Хр., използвано от древните траки за наблюдение на слънчевите залези по време на лятното слънцестоене. Тук били извършвани култови ритуали в чест на Слънцето. Мегалитът е така изграден, че слънцето попада в „прозореца“ при залез. Приеман като „врата към отвъдното“, най-вероятно мегалитът бил използван при ритуали и погребения на тракийски аристократи и жреци. В района на „Слънчевата врата“ е разпръснат прахът на уважавания траколог Александър Фол, а на място има поставена паметна плоча.

Крепостта „Бузово кале“ се намира в близост до мегалита и е късноантична крепост, построена през V-VI в.сл.Хр., за да охранява северните подстъпи на Средна гора и да наблюдава казанлъшкото поле и проходите в Стара планина. Крепостта е преустроена и използвана в периода на Второто Българско царство (XIII-XIV в.). 

Над Бузовград, в близост до "Вратата на богинята" се намира и скалното образувание „Мъжкият камък“ или „Бащин камък“, което наподобява мъжки фалос, откъдето идва и името му. Качването най-отгоре на издяланата скала изисква повишено внимание, но гледката, която се разкрива, си заслужава риска. До него води Пътека през вековете, която е добре маркирана. Пътеката тръгва от с. Бузовград и разходката отнема около 2 часа.

В близост до „кутела“ се намира мегалитно съоръжение, което условно нарекохме кромлех. Каменните стълбове са разположени в кръг, но никъде не намерих информация, която доказва обекта като такъв. Загадката е интересна и се надявам скоро да има повече яснота, защото "кромлехът" е много интересен. Целият обект, за съжаление, е занемарен, а пътят до него е изключително лош, което създава неблагоприятни условия за туризъм в този район. Жалко, защото има какво да се види.

Над с. Розовец в Сърнена Средна гора се намира мегалитният обект „Слънчевата врата“. Окрит и документиран едва през 2019 г., той безсъмнено е сързан с култа на древните траки към слънцето. В процепа между двете скали е поставен елипсовиден камък с остър връх надолу. От него се вижда друга изкуствено изравнена скала, наклонена към небето, в която е поставен елипсовиден диск - слънчевия диск. При залез той се огрява от слънцето, което потвърждава връзката на мястото с култа към Слънцебога при траките. В близост до Слънчевата врата се намира и хайдушкият паметник на Добри войвода. 

Люляковото светилище се характеризира с моделирани в скалите жертвеници и отлично запазена слънчева стела, единствената досега открита на наша територия. Люляковата гора, в която се намира светилището, дава и името му. Несъмнено, това е едно от светилищата с множество обекти и си заслужава да се види.

Слънчевата стела е част от тракийското светилище и е един от важните обекти тук. Тя е отлично запазена и е единствената досега открита на територията на България. Добре оформената мегалитна стела е издигната в специално оформено в скалата легло на скалист склон, обърнат на юг. От лицевата й страна се открива уникална гледка към долината. Стелата е висока около 2 м, а пред нея има оформена тясна площадка. 

Завършвам разказа си за тракийските светилища из Средна гора с черешката на тортата – долмен „Плочата“. Това е най-големият документиран досега долмен на територията на България и един от най-големите на Балканите. Посетихме го в края на деня и въпреки че бързахме да го хванем по светло, успяхме да го видим по залез. Пред очите ни се откри огромен скален масив, а при вида му останахме безмълвни.

Долмените са първите монументални аристократични гробници, изградени от големи слабо обработени каменни плочи. Входовете на долмените, издигнати от траките, винаги са обърнати към една от слънчевите страни. Тракийските долмени са с едно, две или три помещения, наричани входен коридор, предверие и камера. 

От долмена „Плочата“ е запазена до наши дни само последната погребална камера, а предверието е разрушено. Долменът е изграден в скала върху предварително изравнена площадка. От едната си страна е ограден от скали, а от другата се спуска стръмен склон. Входът на долмена е обърнат на изток, посоката, от която се ражда Слънцебогът. Размерите на покривната плоча е 4 на 6 м – масивно нещо!

Гледката от долмена към тракийската равнина е страхотна. Неслучайно е избрано това място  – от него се вижда цялата територия, над която властвал положеният в долмена владетел. Траките вярвали в безсмъртието, затова внимателно подбирали местата, на които да полагат предците. Толкова бяхме впечатлени от долмен "Плочата", че си казахме, че съвсем скоро ще се върнем отново.

За първи път долменът е посетен от научен екип и публикуван в пресата през 2015 г.

Тук завършва обиколката ни на част от тракийските светилища в Средна гора, които кипят от загадъчност, подсилват интереса и разпалват въображението на запален турист като мен. Възможността да се докоснем до живота, вярванията и обичаите на древните траки е истинско богатство, а Средна гора изобилства от места, чрез които да го направим.