Из хилядолетната история на Пафос - археологически обекти и места за туризъм
 |
Пафос е единственият град в Кипър, запазил името си още от древността, а Омир споменава храма на Афродита в Палепафос в епичната му поема „Одисея“. Пафос бил столица на Кипър дълго време през Античността. Градът може да се раздели условно на 3 части – Като Пафос с известните мозайки, село Куклия с храма на Афродита и Некрополът на Като Пафос (гробницата на царете). Тези три части очертават границите на древния Пафос, който е част от списъка за Световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Кои са основните и най-интересни археологически и исторически обекти, които не трябва да пропускаш при посещението си в Пафос, разказвам в следващите редове.
 |
| Входът на археологическия парк |
Археологическият парк
В археологическия парк на Като Пафос се намират 22 разкрити обекта и паметници, които обхващат периода от 4 в. пр. Хр. чак до Средновековието, но повечето останки се отнасят към римския период. Сложни и цветни мозайки покриват пода на четири богати римски резиденции и от останките човек лесно може да добие представа в какви къщи живеели заможните семейства. Мозайките са открити за първи път през 1962 г. от земеделец, който случайно попада на ценните находки. През 1965 г. започва археологическа експедиция, водена от полски учени. |
| Централният панел в основната зала |
Къщата на Еон
Откритията в тази вила не са много, но въпреки това, мозайката на пода се счита за една от най-забележителните. Тя се отнася към средата на 4 в. и е кръстена на бога, изобразен в центъра на композицията. Залата, където била рецепцията, е декорирана с геометрични и фигурни мозайки. Централният панел в основната зала е разделен на 5 по-малки части, като всеки един от тях разкрива различна сцена от митологията, като Леда и Зевс под формата на лебед, раждането на Донис, конкурс за красота между Касиопея и нереидите и др.
 |
| Реконструирана стена |
 |
| Басейн в къщата на Тезей |
Къщата на Тезей
Тази къща наподобява дворец, чиято конструкция започва през 2 в. и претърпява редица промени. Била обитавана до 7 в. Сградата била официалното седалище на проконсула - римският губернатор на Кипър. Къщата има обособена тържествена и жилищна част. Стаите били украсени с фигурни, геометрични мозайки и произведения на изкуството. Подът на рецепцията бил декориран с мозайка, разкриваща раждането на Ахил. Мозайките в другите стаи показват митологични сцени като Тезей и Минотавъра, Посейдон и Амфирита.
 |
| Мозайката с Тезей, показваща митологичната битка между Тезей и Минотавъра в лабиринта на Крит |
В центъра на сцената Тезей е с вдигната лява ръка, в която държи рога на Минотавъра, който е на колене. Отляво на сцената лабиринтът е персонифициран като стар мъж, наблюдаващ сцената. Над скалите е персонифициран островът Крит и Адриадна.
 |
| Мозайките с Ахил |
В стая номер 40 мозайките на пода представят епизоди от живота и постиженията на Ахил; на снимката горе е сцената от първата баня на Ахил, който лежи в ръцете на майка си Тетида; на втората сцена Ахил седи в скута на бавачката, която го подготвя за потапяне в басейна.
 |
| Добре запазени колонади от къщата на Тезей |
В тази част на комплекса са изложени и други интересни мозайки, които дори не бяха покрити от слънцето, което доста ме учуди.
 |
| Много добре запазена стена от къща |
Къщата на Дионис
Това имение покрива площ от 2000 кв. м., от които 556 са покрити с мозайки с митологични и ловни сцени. Къщата е кръстена на бог Дионис, когото можем да видим на много от подовите изображения. Вилата е построена през 2 в., а разнообразието от мозайки тук е най-голямо. За щастие стаите са покрити и в най-големия пек човек може да ги разгледа на спокойствие. Сред мозайките има множество геометрични такива, но на мен по-интересни ми бяха тези със сцените. Да разгледаме по-интригуващите от тях.
 |
| Нарцис – синът на речния бог Кефис и нимфа, възхищавайки се на отражението си във водата; период - 2-3 в. |
 |
| Мозайка „Четирите сезона“ – основният панел се състои от 9 по-малки компонента; в средата вероятно е Дионис, а в четирите ъгъла са персонифицирани четирите сезона. Лятото е в най-горния ляв панел, пролетта – в най-горния десен панел, долу вдясно - есента, а зимата – долу вляво |
 |
| „Триумфът на Дионис“ – според митологията, тази сцена представя триумфалното завръщане на бога от военна мисия в Индия, откъдето води със себе си индийски роби и пантери; Дионис седи в средата на каляската и има корона от листа на бръшлян |
 |
| Мозайката „Федра и Иполит“ представя Иполит отляво, придружен от кучето си в ловна сцена. Иполит е засрамен, защото чете любовното писмо на Федра - неговата доведена майка. Тя стои на трон отдясно и нетърпеливо чака реакцията на младия мъж. Над нея е Купидон, насочил стрелата си към сърцето й; датировка: 2-3 в. |
 |
| Митологичната любовна история между Пирамос и Тисбе. Вдясно е изобразен речният бог Пирамос, а не любовникът й. Тисбе е отляво, докато на заден план тигър държи в устата си окървавената й риза |
 |
| Басейн до къщата на Дионис |
 |
| Одеонът |
Античен театър „Одеон“
Театърът се намира в непосредствена близост до вилата на Дионис. Датира от елинската епоха, а през 2-3 в. е завършен от римляните. Голяма част от него е разрушена вследствие на земетресение от 4 в. Почти целият театър е издялан в монолитна скала. Към днешна дата се ползва за музикални и театрални представления. В миналото побирал хиляди зрители, а днес – около 1200 души.
 |
| Одеонът |
 |
| 40-те колони |
Замък „Саранда колонес“
В превод името означава 40-те колони. Замъкът е издигнат около 1200 г., след франкското нашествие на Кипър. Построен е върху останките на по-ранна визатнийска крепост и е разрушен през 1223 г. Крепостта е заобиколена от масивна външна стена с 9 кули. Външният вход бил достъпен чрез дървен мост над изкоп. Във вътрешността на крепостта имало квадратен двор с четири кули.
 |
| Средновековна тоалетна |
 |
| Крепостта |
 |
| Арките на византийската крепост |
Работно време на Археологическия парк в Пафос:
16 април – 15 септември: 08:30 – 19:30
16 септември – 15 април: 08:30 – 17:00
Вход за възрастни: €4,50
 |
| Некрополът в Пафос |
Гробницата на царете
От всички посетени обекти в Пафос най-впечатляващият за мен беше некрополът, наречен „гробницата на царете“. Всъщност тук били погребвани не царе, а представители на високи административни длъжности, богати граждани, изтъкнати личности на Птолемеите, както и техните семейства.
 |
| Една от най-впечатляващите гробници |
 |
| Уникалните запазени колонади |
Някои от гробниците имали за цел да копират къщите на покойниците. Много приличали на гробници, открити в Александрия, което доказва близките отношения на двата града през елинистичния период. От друга страна практиката сред накитите да се полагат амфори от Родос помага да се определи датировката им.
 |
| Гробницата на царете в Пафос |
Гробниците са изсечени в масивни скали. Името им идва от описанието им като „царски“. Според археологическите данни, били ползвани през елинистичния и птолемейския период. Има сведения, че били ползвани и през християнския период.
 |
| Гробниците наподобяват къщите на покойниците |
 |
| Хилядолетна история в запазен вид |
 |
| Тази гробница наподобява огромен изсечен в скалата саркофаг |
Работно време на „Гробницата на царете“ в Пафос:
16 април – 15 септември: 08:30 – 19:30
16 септември – 15 април: 08:30 – 17:00
Вход за възрастни: €2,50
 |
| Катакомбите в Пафос |
Катакомбите на Света Соломони
Една от забележителностите в Като Пафос са катакомбите на Света Соломони. Представляват открит двор от пет стаи, изсечени в масивна скала. В една от стаите има аязмо. В стаята със западно изложение входът представлява арка и в нея има останки от фрески. Над катакомбите през 9 в. е изградена църква. Света Соломони е първият духовник, който отрича идолопоклоничеството и приема християнството на острова.
 |
| Запазените рисунки по стените на църквата датират от 12 в. |
Със Света Соломони се свързват две легенди. Първата легенда разказва за погребването на 7 братя, които били мъченически убити около 174 г. пр. Хр. Тяхната майка, Соломони, е еврейка. След смърта на синовете си става светица. Има предположения, че мястото на катакомбите било синагога през римско време.
 |
| На фона на жегата навън, в катакомбите температурата е значително по-приятна |
 |
| Над катакомбите расте „свещено дърво“ шамфъстък; вярва се, че то има лечебни сили и помага на всеки, който закачи личен дар на клоните му |
Другата легенда разказва, че Соломони се укрива в пещерата на днешните катакомби, за да избяга от римляните, но те зазиждат входа, обричайки я на бавна и мъчителна смърт. 200 години по-късно, когато пещерата е отворена, светицата излиза от нея жива.
 |
| Около катакомбите на Св. Соломони има още разпръснати подобни пещери с не по-малко интересни форми. |
 |
| Издялани в скалите тунели и стълби |
Катакомбите са отворени за посещение денонощно и за тях няма входна такса.
 |
| Панагия Хрисополитиса |
Раннохристиянска базилика Апостол Павел
Това е една от първите и най-големите християнски базилики в Кипър. Панагия Хрисополитиса е построена през 4 в. Впечатлява с големите си размери – 1600 кв. м., декорирани с мозайки и колонади от гранит и мрамор. По време на нашествието на арабите в началото на 7 в., базиликата претърпява големи разрушения. В края на същия век отново става жертва, този път на земетресение.
 |
| Запазени мозайки и колонади |
 |
| Базилика Апостол Павел |
На територията на църквата се намира колоната на Апостол Павел. Според преданията, той е наказан и измъчван на 39 удара с камшик за евангелизиране на християнството в Пафос. Колоната, на която е измъчван, се намира точно до църквата. От колоната днес е запазен мраморен пиедестал.
 |
| Колоната на Апостол Павел |
Тук се намира каменната църква Агиа Кириаки, построена през 15 в. В днешно време се използва от католическата и англиканската църква в Пафос.
 |
| Църква Агиа Кириаки |
Работно време на базилика Апостол Павел:
Лятно работно време: 08:00 – 16:00
Зимно работно време: 08:00 – 17:00
Няма входна такса
 |
| Малко по-нагоре от Агиа Кириаки се намират тези османски бани |
Хамам (турските бани)
Близо до амфитеатъра се намират и турските бани. Построени са от камък и представляват типични бани от османския период. Хамамите били център за социализация. Изграждани били от добри архитекти и днес на много места, както и тук, са архитектурни забележителности. В тях работели т.нар. теляци, които често били от немюсюлмански произход. Считало се, че тази длъжност била под достойнството на мюсюлманите. Хамамите подражавали на гръцко-римските бани от завладените византийски земи.
 |
| Амфитеатър, Като Пафос |
Елинистично-римски амфитеатър на Пафос
Амфитеатърът се намира в новата част на Като Пафос. Построен е от птолемеите от Александрия през 300 г. пр. Хр. на южния склон на нисък хълм. Оцелява до края на 4 в. Открояват се поне 5 основни фази в построяването и реконструкцията му през вековете. Частично театърът е вграден в хълма, а останалата му част е построена върху изкуствен насип. Местата за сядане са оформени от камък. През 2 в. амфитеатърът преживява разцвет. Сцената тогава е облечена в мрамор, а капацитетът на театъра по това време е 8000 зрители.
 |
| Амфитеатър, Като Пафос |
 |
| Амфитеатърът е затворен за посещение, но се вижда добре от всички страни |
След земетресението през 365 г. амфитеатърът е изоставен, много от камъните са разграбени и ползвани за строителство из града. През 12 и 13 в. дейността му се възобновява, особено по време на кръстоносните походи.
 |
| Замъкът в Пафос |
Средновековният замък
Крепостта, разположена на западния бряг на пристанището на Като Пафос, някога била част от бреговата охранителна система на Кипър. Всъщност замъкът е фанкска кула, приобщена и преустроена през венецианския период. Построен е през 14 в. През 1592 г. идват османците. Венецианците разрушават две от кулите, за да не може да се ползват от нашествениците. Днешният облик на замъка е реконструкция от османско време. До него, на около 50 м., се намират останките на втората фанкска кула.
 |
| Останките от втората франкска кула |
 |
| Вътрешният двор на замъка |
Към замъка води един вход, а основната сграда се състои от огромна кула, оградена от вътрешен двор. Във вътрешността на двореца има няколко малки отворени помещения, ползвани за затвор по време на османския период. Една от стаите е ползвана като джамия, а другите като място за нощуване на малък турски гарнизон.
 |
| Средновековният замък в Пафос |
Замъкът в Пафос е ползван и като склад за сол през периода на британското управление до 1935 г., когато обектът е обявен за античен монумент.
 |
| Една от залите на средновековния замък |
Това бяха основните и най-големи забележителности в Пафос - град, който изобилства от места за туризъм. Някои от туристическите обекти са абсолютно задължителни, други са по-малко популярни, но също заслужават внимание. Три-четири дни са напълно достатъчни, за да се обиколи по-голямата част от тях, ако повече се набляга на туризма, отколкото на плажуването. С две ръце препоръчвам Пафос и всички по-горе споменати археологически обекти.
4 Comments
Всичко е много интересно . Поздравления , Сани !
ОтговорИзтриванеБлагодаря за споделеното мнение!
ИзтриванеСега ми се прииска да хвана самолета. Благодаря за виртуалната разходка ❤
ОтговорИзтриванеБлагодаря за хубавия коментар! :)
Изтриване