Единственото албанско село в България – Мандрица
 |
 |
| Реновирана къща с красива фасада |
История на с. Мандрица
През 1636 г. селото е основано от двама братя албанци. Но историята започва по-рано. По време на турските нашествия и помохамеданчването на албанския народ, войската на султана се задържала на албанска земя. Двамата братя били наети да осигуряват на войската на Али паша-военачалника мляко, месо и други продукти. Те били скотовъдци от Южна Албания. |
| Улица |
 |
| Магазинът |
 |
| Типични за селото са кирпичените къщи |
„Който сее черници, ще спечели жълтици, който храни буби, капитал не губи“
Основните три поминъка в Мандрица са бубарство, сусам и тютюн. Хората в селото се препитавали с бубарство, което станало един от основните начини за препитание. С бубарството е съобразена архтектурата на къщите, които са триетажни. На първия етаж били домашните животни, вторият се ползвал за отглеждане на бубите, а третият бил за семейството. Къщите в с. Мандрица са типични възрожденски източнородопски кирпичени къщи. Обикновено тези къщи външно не се измазвали.
 |
| Архитектурата в Мандрица е впечатляваща, за жалост повечето къщи са запустели |
 |
| Дом в с. Мандрица; благодаря на домакинята, че ни покани в къщата си |
 |
| Типична къща на три етажа |
 |
| Спомени от миналото |
 |
| Още една красива фасада |
 |
| Балконът на къщата на Атанас Пейкидис |
 |
| Първият етаж на къщата бил превърнат в гинекологична клиника |
 |
| Площадът в селото |
 |
| На площада, където в миналото се виело три ката хоро |
Освен бубарство, тютюн и таханджийство, във всяка къща, в която имало животни, имало и малка мандрица. Животновъдство, пчеларство, шивачество, обущарство, дърводелство и още, и още – селото било живо и развито във всички занаяти. Към днешна дата в Мандрица живеят около 50 човека, а славното минало се пази в спомените и сърцата на поколенията.
 |
| Църквата "Св. Димитър" |
Църквите в с. Мандрица
Първата построена църква в селото била „Света Неделя“. Строежът й бил съобразен с наредбите на османците и затова гредите й били опушени, а една от стените й - вкопана в земята. По-късно през 1835 г. се появява църквата „Свети Димитър“, построена в средата на трите съществуващи по това време махали. Иконостасът е дъсчен, триреден с царски регистър и два реда апостолски и празнични икони. Камбанария с три камбани била поставена отделно, като по своя начин на градеж, украса, издължени пропорции и елегатност тя се различава от останалите. Днес камбаната се бие с помощта на звънец.
 |
| Камбанарията |
 |
| Църквата отвътре |
 |
| Красиво подреденият отвътре храм |
 |
| Помещение за жените |
Църквата „Свети Димитър“ е трикорпусна с балкон за религиозен хор. По време на нашето идване в селото ни посрещна баба Султана, която е на около 90 години, но много жива и будна жена. С огромно желание ни заведе и отвори църквата, за да я разгледаме и снимаме отвътре.
 |
| Надгробни плочи от 19 в. |
Смесване на албанци с тракийски българи
От средата на 17 в. в Мандрица се говорело само албански език. През 1920 г., когато мандричани посрещнали бежанците в селото, навлязъл и българският език. Мандричани и тракийци се смесили, като общата религия също допринесла за по-бързото развитие на този процес. Младежите и девойките се женели, жителите се разбъркали, като с това се смесили и традициите и ястията на трапезата. Някои от манджите от по-старо време били кайкана – блажна манджа от брашно, сирене, яйца; росница – тестени топки, хвърлени във вряла вода; тиквена каша; попара с тахън; булгурена каша.
 |
| В селото се предлага автентично настаняване |
Защо си заслужава да посетиш село Мандрица?
Ако след тази статия те убедих, че единственото албанско село в България си заслужава посещение, препоръчвам да останеш за поне 1 нощувка, за да усетиш атмосферата и истинския мандричански дух. И въпреки че в селото жителите са малко, интересът към него се разраства, а завръщането на мандричани към корените им се възражда.
 |
| Еко къща за гости Мандрица, снимка Facebook |
 |
| Еко къща за гости Мандрица, снимка Facebook |
За истинско автентично изживяване препоръчвам отсядане в Еко къща за гости Мандрица. Собственикът Антон е изпипал всичко по нея до последния детайл, за да пресъздаде старинната атмосфера на с. Мандрица в уютни стаи с вкусна домашна храна и местни забавления. По време на нашето посещение къщата беше още в процес на обновяване, но Антон беше така гостоприемен да спре работата си и да ни покани на раздумка под сянката на навеса в двора.
 |
| Къщата за гости на Антон в процес на изграждане |
Разбира се, че тук ще опиташ местни продукти като тахан, тютюн и бубено семе. Не пропускай да потърсиш баба Султана, която не само ще ти разказже историята на славното минало на селото, но и ще те впечатли колко жизнена и вдъхновена е тази мандричанка. Не забравяй да я помолиш да ти поговори малко на албански, а на тръгване за спомен може да си закупиш книжката „Читанка за Мандрица“.
2 Comments
Еко къщите са супер ! Браво Сани!
ОтговорИзтриванеДа, страхотна е екокъщата. Надявам се да се върна скоро! Благодаря за коментара.
Изтриване