Антична крепост на нос Свети Атанас, гр. Бяла

В края на нос Св. Атанас до гр. Бяла се намира антично селище и късноантична крепост. Този обект е многослоен, тъй като има сведения за няколко исторически периода. Най-ранните следи за живот на това място са около 6 в. пр.Хр., като основното население били траките. Тук те извършвали своите ритуали. По-късно започнало заселване на хора, като разцветът бил през 4-6 в. сл.Хр., когато след приемането на християнството тя се превърнала в епископален център. Винопроизводството тук било основен поминък. Повече за този интересен обект разказвам в следващите редове.



    Входът

    История

    По време на първите разкопки тук археолозите се натъкват на интересни артефакти, които днес могат да бъдат разгледани в музея в гр. Бяла. Първите сведения за крепостта идват от основателите на българската археология братята Шкорпил. Най-разпространеното име на носа и на местността е Свети Атанас. Вероятно то се свързва със Св. Атанасий Велики (293-373 г.), патриах Александрийски – един от най-видните радетели за чистотата на християнството. За името на носа съществува и легенда, според която била изпратена турска войска по море да укроти местното население, което се разбунтувало. Войската обаче не сполучила и потънала в морето на Атанасовден. 
    Бреговете на Черно море край Бяла

    Античната винарна

    Едно от основните занимания на населението на града и околностите било винопроизводството. На място е открита най-голямата винарна, намирана въобще на Балканския полуостров. Освен нея, има намерени още четири по-малки такива. В тези комплекси с басейни се мачкало гроздето и се изливало в съдове за съхранение на вино. Едната от винарните била изградена от тухли с дървени навеси. В нея имало басейн с наклон, в чийто край през улей се стичало виното в обемист керамичен съд/питос с вместимост 300 л. За мачкане на гроздето се използвала т.нар. „гръцка преса“. Разпространението на вино в този район било лесно, благодарение на близостта на пристанището.

    Гроздето се слага в този дървен сандък, където чрез въртене гроздето се смачква, изтича по улей и се излива в питос
    Питоси за съхранение на всякакви хранителни продукти. Наричани са „античен хладилник“. На територията на крепостта те са изключително много.
    В някои по-късни византийски текстове, свързани със земеделието и по-конкретно с лозаро-винарството, има предписания, които били полезни за производителите. Едно от тях е например, ако искаш виното да стане хубаво, а не кисело, трябва да напишеш на съда молба към Бога. Такава била молбата на собственика на питоса на снимката долу към Бога, за да стане хубаво виното в него. Питосът датира от VI в. 

    На стената на този питос е врязан кръст с гроздове и надпис на гръцки „Господи помагай“. 

    Раннохристиянският комплекс

    През 311 г. в Сердика (София) римските императори Константин Велики и Лициний издали едикт – прокламация за признаване на религиозните права на християните. През раннохристиянския период най-разпространеният тип църковна сграда била базиликата. Тя била винаги ориентирана изток-запад и се състояла най-често от функционални три части – олтарно пространство, централна зала и предверие (притвор). Важна част от църковния комплекс била и кръщелната, най-често със зидан басейн.

    Базиликата
    Басейнът за кръщенета
    Базиликата е трикорабна с олтарно пространство и олтарна маса. Първоначално в нея имало кръщелна, която по-късно била преместена в помещение острани. На новото си място разполагала с „катехуменион“ – място за изчакване преди ритуала. Кръщелната била ползвана в първите години на приемане на християнството от местното население, предимно възрастни. В по-късната кръщелна ритуалът бил прилаган вече за новородени и малки деца. 

    В олтарното пространство на базиликата
    Катехуменионът към кръщелната на новото му място
    Кръщаването било извършвано само на определени дати – на 6 януари, в навечерието на Богоявление и след пролетното равноденствие или на Велика Събота, или на Великден. В началото можело да бъде извършвано само от епископа, но с течение на времето право придобили и обикновените свещеници. 

    Комплексът се състоял от базилика, жилище на главния свещеник, кръщелни, сграда за дарове и кладенец – свещен водоизточник
    Жилището на главния свещеник се намирало до базиликата, а на няколко метра от входа й било хранилището за църковни съдове, както и за поднасяне на дарове. На територията е намерен епископският пръстен, както и ранни стенописи, на които се четат имената на Христос и майка му Мария. Свещеният кладенец бил издълбан в скала до базиликата.

    Красивите колонади на базиликата

    Градоустройство

    Характерно за късноантичните градове и тук имало т.нар. „средна улица“, която водела до малък площад и на която се извършвала търговия. Освен за тази дейност, улицата имала и обществена функция, като по нея се провеждали обществени събития. Градът имал канализационна система и се снабдявал с вода както от кладенци, така и по керамичен тръбопровод. 

    Всекидневен живот

    На територията на Антична крепост на нос Св. Атанас имало обществена баня, която следвала римската традиция. Процедурата по къпането минавала през три етапа: с незатоплена вода в студено помещение; с топла вода в топло помещение и с гореща вода в горещо помещение, като в края този процес се повтарял в обратен ред. Богатите жилища и вили в Античността се отоплявали с подово отопление. Тук две от помещенията на банята също имали такова. 
    На това място имало и керамично производство. Открити са пещи за изпичане на кухненска посуда – гърнета, капци, чаши, купи, кани, стомни. Други две пещи били за изпичане на керамични тръби за водопроводи и отоплителни инсталации.

    Керамични питоси

    Музей

    При посещение на античната крепост на нос Св. Атанас препоръчвам да не изпускаш музея. В него има изложени артефакти от подводни проучвания. Намерени са амфори, щок от котви, намерена е трапезна маса от керамика. На нея има надпис „Господи помагай“. Изложена е и оригиналната мраморна олтарна маса, която служила за свещените действия в базиликата. По-рано била счупена, но тъй като не бивало да се изхвърля, се слагала отстрани на базиликата. Това е една от най-добре запазените олтарни маси в България, а и в света. На гърба й има печат на майстора, което разяснява нейното производство – била изработена на остров Парос в Средиземно море. Намерена е и бронзова лампа – едната от двете такива в света. Тя също може да се види в музея. 

    Антична котва
    Олтарната маса
    В хълмистото черноморско градче Бяла се намира античната крепост на Св. Атанас, през която препоръчвам да се отбиеш и разгледаш, ако си в района. Реставрираният обект предлага на посетителите възможност да се потопят в света на винарството и раннохристиянския период. Билетът за историческия обект за възрастни струва 7 лв, като има и семейни билети, както и комбинирани билети за групи. В обекта освен на интересните находки, посетителите могат да се полюбуват и на панорамните гледки към морския простор.

    Може още да ви хареса

    2 Comments