Характерно за късноантичните градове и тук имало т.нар. „средна улица“, която водела до малък площад и на която се извършвала търговия. Освен за тази дейност, улицата имала и обществена функция, като по нея се провеждали обществени събития. Градът имал канализационна система и се снабдявал с вода както от кладенци, така и по керамичен тръбопровод. 

На територията на Антична крепост на нос Св. Атанас имало обществена баня, която следвала римската традиция. Процедурата по къпането минавала през три етапа: с незатоплена вода в студено помещение; с топла вода в топло помещение и с гореща вода в горещо помещение, като в края този процес се повтарял в обратен ред. Богатите жилища и вили в Античността се отоплявали с подово отопление. Тук две от помещенията на банята също имали такова. 

На това място имало и керамично производство. Открити са пещи за изпичане на кухненска посуда – гърнета, капци, чаши, купи, кани, стомни. Други две пещи били за изпичане на керамични тръби за водопроводи и отоплителни инсталации.

При посещение на античната крепост на нос Св. Атанас препоръчвам да не изпускаш музея. В него има изложени артефакти от подводни проучвания. Намерени са амфори, щок от котви, намерена е трапезна маса от керамика. На нея има надпис „Господи помагай“. Изложена е и оригиналната мраморна олтарна маса, която служила за свещените действия в базиликата. По-рано била счупена, но тъй като не бивало да се изхвърля, се слагала отстрани на базиликата. Това е една от най-добре запазените олтарни маси в България, а и в света. На гърба й има печат на майстора, което разяснява нейното производство – била изработена на остров Парос в Средиземно море. Намерена е и бронзова лампа – едната от двете такива в света. Тя също може да се види в музея.