В днешен Луксор, който се намира на мястото на древната египетска столица Тива, едни от най-забележителните мемориални храмове се намират на западния бряг на р. Нил. Известен още като "Градът на мъртвите", той е дом на древноегипетски гробници, храмове, къщи, села, светилища, манастири и работни станции. Храмът на Хатшепсут впечатлява със своите размери и прецизно строителство, а личен мой фаворит е Мединет Хабу - храмът на Рамзес III. Мащабно строителство, впечатляваща композиция и изящни релефи са част от мемориалните храмове. Повече за тях разказвам в следващите редове. 

Заупокойният храм на Хатшепсут е един от най-впечатляващите образци за архитектурното наследство, оставено ни от Древен Египет. Издигнат е от фараон Хатшепсут, която управлява 21 години. Храмът е построен в периода 1478 – 1458 г. пр.н.е. Нейното управление бележат няколко грандиозни строежи като Погребалният храм и разширението на храма на Амун в Карнак. Архитект на този храм е любимецът на царицата Сененмут, който подготвя своята гробница тук, за да е близо до нея и след смъртта си. Не са открити следи от погребението му обаче. 

Дейр ел-Бахри

Рампата към терасата

Колони тип "хатор"

Светилището на Амун

Походът до Пунт

В целия комплекс имало 200 статуи, като 140 от тях били на сфинксове. Тези статуи изобразявали царицата като сфинкс, като Озирис и като фараон. Големите статуи на портиците по колонадата са на Хатшепсут, изобразена като бог Озирис. Облечена е в бели одежди, а ръцете й са кръстосани пред гърдите. На тях тя има дълга тясна брада, но и нежни женски черти. 

Статуите на портиците

Царицата като сфинкс

Дейр ел-Бахри

Мединет Хабу 

Входът

Заупокойният храм на фараон Рамзес III  се намира в Тиванския некропол на западния бряг на р. Нил срещу гр. Луксор. Това е един от любимите ми обекти в Египет. Храмът на Рамзес III е един от най-добре запазените сред всички храмове в Тива. Самият храм прилича на крепост. Това е така, защото пред първия пилон има кула, построена под формата на мигдол (военна крепост в Мала Азия). 

Мигдол

Храмът на Амун е част от обекта, като той се намира вдясно от входа на мемориала на Рамзес III и датира от 18-та династия. Построен е от Хатшепсут и Тутмос III. Храмът на Рамзес III е с дължина 150 м. Първото, което се вижда, е издигната стена, която в Древен Египет се нарича пилон. В древни времена пилонът играел роля на монументална порта, затова и днес ги виждаме в повечето египетски храмове. Първият пилон води към открит двор с колосални статуи на Рамзес III, изобразен като Озирис. Външните странични стени на храма са покрити с важни барелефи, като най-важните от тях илюстрират битките, водени от фараона срещу морските народи. 

Първи пилон

Военна сцена срещу морските народи

Вторият пилон води към друга зала с колони на фараона. Този двор е наричан още „Дворът на празниците“. Тук се извисяват осем озирийски колони отдясно, а отляво се издигат големи колони във формата на папирусови свитъци. 

Статуи на Рамзес III, изобразен като Озирис

Колоните във формата на папирусови свитъци

Впечатляващите колонади

Писари/жреци броят ръцете на победените врагове на Рамзес III

Третият пилон води до голяма хипостилна зала. Страничните параклиси в нея са посветени на различни богове. Четири помещения били предназначени да служат за съкровищница на храма. Това става ясно от барелефите по стените, изобразяващи злато, сребро и скъпоценни камъни.

Хипостилната зала

Статуи на Рамзес III

Статуя на Птах

Рамезеум

Заупокоен храм на Рамзес II

В Тиванския некропол е разположен и храмът на Рамзес II, наречен Рамезеум. Мемориалният храм е една от най-пищните сгради, построени от фараона в периода 1279 – 1212 г. пр.н.е. Това е място за поклонение, посветено на него, бог на земята. Построяването на храма отнема 20 години. И тук, както повечето храмове от Новото царство, има два каменни пилона един срещу друг. Всеки един от тях води към вътрешен двор. В центъра на комплекса имало хипостилна зала с 48 колони. По пилоните са изобразени бойни сцени. Битката при Кадеш е най-значимото събитие от неговите военни кампании и разбира се, тя е изобразена и тук. Любимата тема на Рамзес II е прочутият съюз с царя на хетите. 

Битката при Кадеш

Този храм имал различни икономически и административни функции. Тук лежи огромна статуя на фараона, висока 19 м и тежаща повече от 1000 тона. Днес са запазени само част от основата и торса й. По непотвърдена информация това е най-голямата останала колосална статуя в света. Статуята е наречена „Слънцето на принцовете“.

Храмът и пилонът

Главата на статуята на фараона отдясно

В хипостилната зала днес са запазени 39 от 48 колони. На тях царят е изобразен в сцени пред боговете. Впечатляваща е украсата на златни звезди върху син фон. По-високите колони в центъра са с капители от чашки, а по-ниските – с капители от пъпки. На север от хипостилната зала има по-малък храм, посветен на майката на Рамзес, както и на любимата му съпруга Нефертари.  

Колони

Отвъд хипостилната зала има две по-малки такива. Първата има астрологични изображения на покрива, а на източните стени жреците носят свещените лодки на Амун, Мут и Хонсу. На друга стена пък Рамзес е седнал под свещеното дърво на Хелиополис. До него вляво е Атум, а вдясно богиня и Тот.  

Свещена лодка

Сцената със свещеното дърво на Хелиополис

Отвъд храма все още стоят складове със своите арки, изградени от глинени тухли. Десет помещения били използвани от занаятчии за оформяне и полиране на каменни вази. Интересен е фактът, че през 1885 – 1886 г. британски египтолози откриват магическа кутия в гробница под Рамезеума. В нея има папируси и вещи, свързани с магически практики. Гробницата става известна като Магическата гробница (гробница 5). Магическите практики в Древен Египет играели важна роля и тъй като информацията за тях днес е твърде оскъдна, Магическата кутия на Рамезеума е ценна историческа находка. 

Арките на складовете

Запазена керамика

Възпоменателен храм на Сети I 

Мемориалният храм в Тиванския некропол

Когато стане дума за Сети I, по-известен е храмът в Абидос, както и впечатляваща му гробница в Долината на царете, но в Тиванския некропол се намира неговият мемориален храм. Вероятно храмът е построен към края на управлението му и завършен от сина му Рамзес Велики. В една от камерите се намира светилище, посветено на баща му Рамзес I.

Храмът

Отвореният двор, посветен на култа към Слънцето, е разположен в северната част на храма и по стените му преобладават жертвени ритуали и храмови обреди. В средата има останки от жертвен олтар. 

Дворът, посветен на слънчевия култ

Параклисът, посветен на кралския култ, съдържа три светилища. Изображенията по стените са на Амун, Хон и Мут. На една от стените Сети I помазва статуята на баща си. В сравнение с другите мемориални храмове, този тук е малко запазен, но си заслужава да се посети. 

Параклисът

Колосите на Мемнон

Гигантските статуи на Аменхотеп III

Един от обектите в Тиванския некропол, който привлича вниманието на туристите, са колосите на Мемнон или още „Пеещите колоси“. Двете огромни статуи са част от храма на Аменофис III, от който днес няма почти нищо запазено. Двете статуи са на фараона Аменхотеп III. Той е седнал, а ръцете му са положение върху коленете му. Погледът му е насочен на изток към изгряващото слънце над р. Нил. На страничните панели е изобразен богът на реката Хапи, който свързва растенията на Горен (лотос) и Долен (папирус) Египет. В краката на фараона са жена му Тий (баба на Тутанкамон и известна като „Старата дама“) и майка му Мутемувия. Аменхотеп III управлява в периода 1390 – 1352 г. пр.н.е. и един от най-успешните владетели на Новото царство. В древността този храм бива ограбван, като блоковете му са използвани от други царе. Двете статуи са високи 18 м и теглото на всяка от тях е около 1300 тона. Първоначално имали корони, които днес не са запазени. Вероятно скалата, от която са направени, е добита в Асуан. 

Десният колос е свързан с легенда

Съществува легенда, която разказва, че на изгрев слънце десният колос започва да пее. Първи за това разказва Страбон. Това привлича много посетители, включително и римски императори, които вярват, че „Пеещите колоси“ носят късмет. Звуците, които се издават, всъщност са резултат от разширяването на кварцита при първите слънчеви лъчи.