Църквата

Скалната черква на манастира „Св. Марина“ в сегашния си вид датира от средата на XII век. Обитаван от монаси-исихасти, скалният манастир възниква като място за уединена молитва, свързано с големия ставропигиален манастир „Викторова Лука“, разположен на отсрещния бряг на р. Искър. 

Искърското дефиле

Просъществувал цели осем века, храмът „Света Марина“ е разрушен почти до основи през 80-те и 90-те години на XX век. Благодарение на многобройните трудове на изкуствоведи, историци и реставратори, както и наличните снимки, днес е възстановен в първоначалния си вид. Един от основните инициатори за възстановяването на манастира е Флориан Марков. Съвременните стенописи са дело на майстора иконограф Марио Беров.

Манастирът е построен на мястото на обиталище на монах-отшелник от болярина Доброслав, за здравето на децата му. Първият игумен се казвал Данаил. Стенописите изкусно пресъздават богати средновековни одежди на млада болярка и двете ѝ дъщери и свидетелстват за високо майсторство на зографите.

Черквата била изписвана два пъти в различни периоди. Установени са следи от опожарявания. Стенописите от първия живописен слой датират от 1350–1360 г., а вторият слой фрески е от XVII век. Част от стенописите са свалени и се съхраняват в историческите музеи в Ловеч. Средновековните надписи от скална ниша в близост до манастира споменават преминаването на рицарите на Владислав III Ягело (Варненчик) и Янош Хуниади през 1445 г.

3. Боженишки Урвич

Живописна гледка към Врачанския балкан

В близост до с. Боженица се намира крепостта Боженишки Урвич. Тя е част от Предбалкана и се намира на непристъпно възвишение на 750 м надморска височина. На територията ѝ могат да се видят скалният надпис и цистерната, които будят най-голям интерес, както и крепостни стени, кули, основи на сгради, бойна площадка, наблюдателен пост, скална ниша и скален параклис.

В исторически план живот тук имало още от IV хилядолетие пр.Хр., но най-значими са два периода. Първият е от V–VI век, когато крепостта била част от отбранителната система на Източната Римска империя. Основните стени датират от този период. Вторият период е от XIII–XIV век, когато е построена външната стена, преграждаща достъпа откъм с. Боженица. По това време крепостта била седалище на владетеля севаст Огнян. С него е свързан уникалният скален надпис, открит през XX век. Крепостта Боженишки Урвич била едно от последните български укрепления, използвани за защита срещу османците по времето на цар Иван Шишман.

Текстът от скалния надпис

Останки от сгради

При археологически разкопки са открити множество върхове на стрели, копия и други средновековни оръжия, както и монети от различни императори — Валентиниан, Теодосий I, Юстин I, Юстиниан I, и цар Иван Шишман. Интерес представлява и скалният параклис, издълбан във висока скала във вътрешността на крепостта. Кладенец, дълбок 10 м, също може да се види на място. Той бил част от бойна кула, изградена директно върху скалния масив.

Цистерната

4. Антична и късноантична крепост „Боровец“

Крепост "Боровец"

Разположена е на около 4 км северно от с. Разлив, върху билото на едноименния връх с надморска височина 848 м. Площта ѝ е около 4–5 дка. Крепостта е трудно достъпна от всички страни и има естествена защита. На върха има следи от тракийската епоха (V–IV в. пр.Хр.), представена чрез жертвена клада. Там съществувало древно светилище и укрепление от времето на траките.

Част от жилищата

Крепостта е изградена през III–IV век и функционирала до VI век. През античната епоха, подобно на Боженишки Урвич, била част от старопланинската укрепителна система. Има пряка връзка с крепостта на връх Острома на изток, Боженишки Урвич на запад, с Градището южно от Правец и с крепостта Чертиград.

Останки

На място са открити голямо количество фрагменти от битова керамика, монети, предмети, свързани с бита, датиращи от времето на императори като Траян Деций, Клавдий II Готски, Константин, Теодосий, Юстин, Юстиниан. Намерените вещи доказват, че крепостта била укрепено селище, възникнало най-вероятно в отговор на готските нападения в периода след 248–269 г. Селището било гъсто застроено със сгради с едно и няколко помещения, повечето на два етажа. Открити са два входа, улица и пещ за обработка на желязо.

Останки от сграда в крепостта "Боровец"

Откритите находки свидетелстват за практикуването на редица занаяти и дейности – предачество и тъкачество, лов и риболов. Древните обитатели очевидно били земеделци – намерени са овъглени зърна лимец, пшеница, ечемик, просо, ръж, както и мотики, кирки, брадви. Отглеждали овце, кози, свине, коне и кучета, обработвали кожи и имали развито керамично производство.