В края на нос Св. Атанас до гр. Бяла се намира антично селище и късноантична крепост. Този обект е многослоен, тъй като има сведения за няколко исторически периода. Най-ранните следи за живот на това място са около 6 в. пр.Хр., като основното население били траките. Тук те извършвали своите ритуали. По-късно започнало заселване на хора, като разцветът бил през 4-6 в. сл.Хр., когато след приемането на християнството тя се превърнала в епископален център. Винопроизводството тук било основен поминък. Повече за този интересен обект разказвам в следващите редове.

Ако не знаеш за Мандрица, едва ли ще предположиш, че в България има албанско село. Сгушено в пазвите на Източните Родопи, селото се намира само на 2 км от гръцката граница. С какво е интересно това малко късче българска земя и какво да очакваш, ако решиш да го посетиш - разказвам в следващите редове.

Всеки път, пътувайки към границата с Гърция, се заглеждам в стръмните склонове на Беласица. Планината е разположена на територията на 3 държави – Гърция, Северна Македония и България, като при нас е около 1/3 от площта й. Най-високият й връх Радомир достига 2030 м. н.в., а в днешната статия описвам маршрута до връх Конгур (познат още като Голям Конгур, Конгуро или Конгоре) – 1951 м. н.в. Преди да започна с маршрута, ето един интересен факт за връх Конгур – на името му е именуван ледник в Антарктида.

Павел баня е сравнително млад град, създаден след Освобождението. Сгушен е между Стара планина и Средна гора в красивата Розова долина. Заради множесвото си минерални извори, градът има предпоставки да се развива и днес е един от центровете в България, в които активно се практикува балнеоложкият туризъм. Статутът му на национален балнеоложки курорт е напълно оправдан. Ако си на туризъм в района и се чудиш къде да отседнеш, в следващите редове ще се опитам да ти помогна с избора.

Разположен в югозападен Пирин до гръцката граница, Мелник все още е най-малкият град в България с население от 385 души. Градът е обявен както за културно-исторически резерват, така и за град-музей.

Красива архитектура - цветните сгради в стил Сецесион превръщат Главната в Пловдив открита градска галерия, докато в стария град преобладава възрожденският стил. Чудесен повод да напълните фотоапарата си със снимки.

Тесни павирани улички, цветни възрожденски къщи и история от древни времена те пренасят няколко века назад, когато се разхождаш в Старинен Пловдив. На входа те посреща величествената сграда на храма „Свето Успение Богородично“, а някъде отгоре идва мелодията от гайдата на уличен музикант. Вървиш, снимаш, почиваш си, защото в стария град сякаш времето е спряло. Стигаш до Античния театър - пред теб се извисяват останки от римско време на фона на един забързан модерен град. Важен търговски център през вековете, градът продължава да е водещ фактор в създаването и разпространяването на традициите и културата. Прекрасно е, че си имаме такова историческо богатство, не мислите ли?

Пловдив ме изненада доста приятно със заведенията си в центъра на града. За обяд посетихме ресторант Hemingway BBQ Bar&Grill, който се намира на ул. Ген. Гурко в началото на главната. Още с влизането силно впечатление ми направи професионалното, както и любезно отношение от страна на обслужващия персонал. Интериорът не ми допадна, но създаваше чувство за уют и комфорт, което беше по-важното. Ресторантът се състои от основна зала, лоби бар, градина, тераса, винен магазин и винена изба. Още със сервирането храната изглеждаше доста примамливо. М. заложи на свински котлет, пълнен с чоризо, докато аз хапнах пилешки филенца с български сирена и билки, запечени с кашкавал, които се топяха в устата. Към храната добавихме домашно изпечен хляб, който се режеше пред очите ни, а изборът за бира в Пловдив можеше да е само един - добрата стара Каменица, която вървеше чудесно с храната. Почакахме малко повече, докато ни сервират поръчката, но си заслужаваше чакането.