След мизерийката на Карачи и лукса на Дубай, Мароко ми се видя някъде по средата и културен шок почти нямаше. Позната арабска картинка, но и много нови впечатления. Ще нахвърлям някои от тях.
Всичко започна в сряда с вечерен полет от Виена до Агадир, което е на около 2К километра, 4 часа полет и около 200Е пари разстояние. Малко летище, курорт на Атлантическия океан. От летището те посрещат вежливи шофьори на таксита и макар да си чувал, че в Мароко без пазарлък не става, табелата с фиксирана цена на изхода на терминала охлажда ентусиазма: 220 дирхама (22Е), с/у които получаваш бял Мерцедес 200D осемдесетарски и весел шофьор. Тогава разбрах, че в Мароко не било толкоз евтино, ама пък е забавно. След около половин час стигнахме до самия град. Беше време за среднощна разходка..
В Агадир местните кръчми са за препоръчване. Автентична обстановка, само местни, берберски маанета и яко танци. Има шиша и евтина бира. Ще ги познаете по джангърa отдалече.
Температурите през февруари са 20-25C през деня, вечер падат до 10тина.Дните са слънчеви и сравнително дълги като за извън активния сезон. На плажа тук-таме се препичат туристи, а наоколо обикалят находчиви търговци, които ще минат да ти предложат какво ли не: от вулканични камъни до хашиш. Тея са ОК, не са натрапчиви: уан дей уорк, ту дей слиип, както обобщи един продавач на шалтета.