Най-близките до България големи гръцки градове целогодишно привличат българи, румънци и македонци. И докато островитеси остават най-екзотични, Северна Гърция постоянно гъмжи от нашенци, заради близкото си местонахождение и сравнително бързото стигане. В следващите редове ще се спуснем към Солун и Кавала, като минем през някои от селищата и плажовете около тях.
Остров Тасос е най-близкият до България гръцки остров. Разполага с разнообразие от плажове, обичаи, характерна за острова храна, планински и крайбрежни села и природни феномени. Обиколката на острова е около 100 км. Ако искаш да пообиколиш, ще ти е нужна кола, скутер или бъги под наем. Кои места обиколихме по време на шестдневния си престой и с какви впечатления останахме от острова разказвам в следващите редове.
Курортното селище Агиос Димитриос се намира в планината Пелион близо до град Волос, на около 2.5 ч. с кола от Солун. Това е едно по-непопулярно място в Гърция, което обаче е подходящо за почивка дори в началото на есента.
Остров Лефкада се намира на приблизително 520км от ГКПП Кулата, пътят почти през цялото време е магистрала. До острова не се налага взимането на ферибот, тъй като е свързан с континенталната част чрез подземен тунел.
По-големите села на острoва са Лефкада, Нидри и Василики. От пристанището в Нидри тръгват повечето корабчета, лодки и фериботи за съседните острови.
Ние бяхме отседнали във Василики – спокойно селце с рибни и гиро ресторанти, както и магазини за сувенири. Плажовете, които посетихме, са подредени в класация, според моя вкус.
Винаги бих предпочела ваканцията ми да е динамична пред това да лежа на плажа по цял ден. Затова предложението да се изкара един цял ден на кораб "Одисея" с капитан Герасизмус беше единодушно прието. Потеглихме в 9:30 сутринта от порта на Нидри и се отправихме към първата спирка - морската пещера Папаниколис.
Меганиси (от гр. Голям остров) е един от четирите острова, които образуват Лефкада в Йонийско море, Гърция. На него живеят около 1060 души, предимно старци, рибари и земеделци. Островът е един от малкото обществени острова (повечето в района са частни), а туризмът тук играе все по-значителна роля. Ето защо си заслужава да се посети, пък дори само за ден.
Плаж Агиофили е един от най-хубавите и популярни на остров Лефкада и това не е случайно. Разположен е в малък залив, до който може да се стигне и с кола, но за да е по-приключенско, препоръчвам да се отиде с корабче. За предпочитане да е най-ранното за деня, тъй като плажът е доста малък, става адски горещо, а шезлонгите с чадъри бързо се заемат. Един изкаран ден тук може да бъде истинско забавление. Какво да очакваш, ако се запътиш натам, разказвам в следващите редове.
Мисълта за пътуване до Пелопонес ме развълнува и си признавам, че нямах търпение да видя повече от това непознато за мен кътче в Гърция. Отделен от централната ѝ част чрез Коринтския канал, пейзажът на полуострова е смесица от зелени планини, портокалови дръвчета и плантации с маслини. След като пристигнахме в курортното градче Порто Хели, се отправихме към плаж Малинди. Залив с невероятна гледка и кристално чиста вода бяха нещата, които ни посрещнаха. Морето беше леко хладно все още, но синият цвят на водата беше толкова примамлив, че трудно можеше да ѝ се устои. Няма да е изненада, ако кажа, че мога да изкарам доста дълго време там, съзерцавайки красотата на това място. А черешката на тортата беше красивият залез, на който станахме свидетели.
Едно от местата, които не пропускам да посетя в стария център на Атина, е Монастираки. Обикновено не си купувам нищо от там, но ми харесва да се разхождам с часове. Едни от най-добрите гироси в града могат да бъдат опитани там, както и свежи сезонни плодове.
Почивните дни ме изпратиха в Атина за седмица. Вчера се разходих по крайбрежието на квартал Палео Фалиро - паркинг за кораби и яхти не далеч от любимата ми Пирея (залеза в Пирея).
В събота посетих Солун с момичетата. Престоят ни беше доста кратък, само за няколко часа, но все пак успяхме да поразгледаме, да хапнем гирос и да тестваме фотографските си умения. Солун ме печели с архитектурата си, която се различава от тази в Атина съвсем малко. Не толкова малко са китните сладкарници, уличните кафенета, знаете, запазена марка на гърците, гироджийниците и рибните ресторантчета. Посетихме градската забележителност - Бялата кула, от върха на коята се вижда целият град.
Психико и Филотеи са прекрасни зелени квартали на Атина, далеч от градския шум и трафик. Не бих отказала цветя и палми през октомври, а пък за слънцето да не говорим. Опитвам се да се подготвя за есенните температури в София, но тайно се надявам да донеса слънцето с мен следващата седмица.
Каки Таласа е селце в региона Атика, на около 40км от Атина. Има хубав плаж с чиста вода, красива гледка и добри рибни капанчета. С удоволствие бих се завърнала там някой ден!
Националната градина на Атина е парк, разположен в центъра на града. Главният вход е отбелязан от 12 палмови дръвчета, достигащи до височина няколко метра. Те са засадени по поръчка на кралицата на Гърция Амалия Мария Фридерика (1836 – 1862). Известна още като „красивата Амалия“, кралицата била пример за подражание на гъркините, които живеели в още турски територии. Градината се разпростира от парламента до Запейона, а булевардът, който минава отпред, е кръстен на кралицата.
Била съм на някои плажове около Атина, но никога досега не бях чувала за езерото Вулягмени. Казаха ми, че водата в езерото е топла и въпреки неподходящото време за това, хората вече плажуват там. В понеделник отидохме да видим.
В днешния петъчен пост реших да покажа някои непубликувани снимки от Гърция. Само две седмици са минали, а вече ми се струва толкова отдавна. Уви, есента наистина си дойде. Надяам се на циганско лято скоро. Дали идва?
Облачно със слънце от време на време. Това беше прогнозата за деня, в който бяхме планирали да отидем до островите Паксос и Антипаксос. Страхотно, няма що... Въпреки това се качихме на лодката Марко Поло и потеглихме смело...
.jpg)
.jpg)
.jpg)
