Курортното селище Агиос Димитриос се намира в планината Пелион близо до град Волос, на около 2.5 ч. с кола от Солун. Това е едно по-непопулярно място в Гърция, което обаче е подходящо за почивка дори в началото на есента. 

Остров Лефкада се намира на приблизително 520км от ГКПП Кулата, пътят почти през цялото време е магистрала. До острова не се налага взимането на ферибот, тъй като е свързан с континенталната част чрез подземен тунел.

По-големите села на острoва са Лефкада, Нидри и Василики. От пристанището в Нидри тръгват повечето корабчета, лодки и фериботи за съседните острови.

Ние бяхме отседнали във Василики – спокойно селце с рибни и гиро ресторанти, както и магазини за сувенири. Плажовете, които посетихме, са подредени в класация, според моя вкус.

Мисълта за пътуване до Пелопонес ме развълнува и си признавам, че нямах търпение да видя повече от това непознато за мен кътче в Гърция. Отделен от централната ѝ част чрез Коринтския канал, пейзажът на полуострова е смесица от зелени планини, портокалови дръвчета и плантации с маслини. След като пристигнахме в курортното градче Порто Хели, се отправихме към плаж Малинди. Залив с невероятна гледка и кристално чиста вода бяха нещата, които ни посрещнаха. Морето беше леко хладно все още, но синият цвят на водата беше толкова примамлив, че трудно можеше да ѝ се устои. Няма да е изненада, ако кажа, че мога да изкарам доста дълго време там, съзерцавайки красотата на това място. А черешката на тортата беше красивият залез, на който станахме свидетели.

Едно от местата, които не пропускам да посетя в стария център на Атина, е Монастираки. Обикновено не си купувам нищо от там, но ми харесва да се разхождам с часове. Едни от най-добрите гироси в града могат да бъдат опитани там, както и свежи сезонни плодове.

Почивните дни ме изпратиха в Атина за седмица. Вчера се разходих по крайбрежието на квартал Палео Фалиро - паркинг за кораби и яхти не далеч от любимата ми Пирея (залеза в Пирея).

В събота посетих Солун с момичетата. Престоят ни беше доста кратък, само за няколко часа, но все пак успяхме да поразгледаме, да хапнем гирос и да тестваме фотографските си умения. Солун ме печели с архитектурата си, която се различава от тази в Атина съвсем малко. Не толкова малко са китните сладкарници, уличните кафенета, знаете, запазена марка на гърците, гироджийниците и рибните ресторантчета. Посетихме градската забележителност - Бялата кула, от върха на коята се вижда целият град.

Каки Таласа е селце в региона Атика, на около 40км от Атина. Има хубав плаж с чиста вода, красива гледка и добри рибни капанчета. С удоволствие бих се завърнала там някой ден!

Следя Pavlov's Lab в Инстаграм и Фейсбук от доста време и държа да кажа, че снимките им на домашни торти винаги са много красиви. "Лабораторията" се намира в спокойното кварталче на Атина Неа Еритрея, а хората, които стоят зад нея, са българи. Името е вдъхновено от руския лауреат на Нобелова награда и учен Иван Павлов. Собственикът Алекс споделя същата фамилия и идеята му е да експериментира с различните вкусове при сладките неща, както Иван Павлов е правил своите експерименти.

Преди 2 дни отидохме до Микролимано на Пирея да гледаме залеза.

Била съм на някои плажове около Атина, но никога досега не бях чувала за езерото Вулягмени. Казаха ми, че водата в езерото е топла и въпреки неподходящото време за това, хората вече плажуват там. В понеделник отидохме да видим.

На втория ден от почивката ни отидохме до плаж Саракинико. Ако не са ти казали за този плаж, няма как да го намериш случайно...