Остров Тасос е най-близкият до България гръцки остров. Разполага с разнообразие от плажове, обичаи, характерна за острова храна, планински и крайбрежни села и природни феномени. Обиколката на острова е около 100 км. Ако искаш да пообиколиш, ще ти е нужна кола, скутер или бъги под наем. Кои места обиколихме по време на шестдневния си престой и с какви впечатления останахме от острова разказвам в следващите редове.
Курортното селище Агиос Димитриос се намира в планината Пелион близо до град Волос, на около 2.5 ч. с кола от Солун. Това е едно по-непопулярно място в Гърция, което обаче е подходящо за почивка дори в началото на есента.
По-големите села на острoва са Лефкада, Нидри и Василики. От пристанището в Нидри тръгват повечето корабчета, лодки и фериботи за съседните острови.
Ние бяхме отседнали във Василики – спокойно селце с рибни и гиро ресторанти, както и магазини за сувенири. Плажовете, които посетихме, са подредени в класация, според моя вкус.
Винаги бих предпочела ваканцията ми да е динамична пред това да лежа на плажа по цял ден. Затова предложението да се изкара един цял ден на кораб "Одисея" с капитан Герасизмус беше единодушно прието. Потеглихме в 9:30 сутринта от порта на Нидри и се отправихме към първата спирка - морската пещера Папаниколис.
Меганиси (от гр. Голям остров) е един от четирите острова, които образуват Лефкада в Йонийско море, Гърция. На него живеят около 1060 души, предимно старци, рибари и земеделци. Островът е един от малкото обществени острова (повечето в района са частни), а туризмът тук играе все по-значителна роля. Ето защо си заслужава да се посети, пък дори само за ден.
Плаж Агиофили е един от най-хубавите и популярни на остров Лефкада и това не е случайно. Разположен е в малък залив, до който може да се стигне и с кола, но за да е по-приключенско, препоръчвам да се отиде с корабче. За предпочитане да е най-ранното за деня, тъй като плажът е доста малък, става адски горещо, а шезлонгите с чадъри бързо се заемат. Един изкаран ден тук може да бъде истинско забавление. Какво да очакваш, ако се запътиш натам, разказвам в следващите редове.
Мисълта за пътуване до Пелопонес ме развълнува и си признавам, че нямах търпение да видя повече от това непознато за мен кътче в Гърция. Отделен от централната ѝ част чрез Коринтския канал, пейзажът на полуострова е смесица от зелени планини, портокалови дръвчета и плантации с маслини. След като пристигнахме в курортното градче Порто Хели, се отправихме към плаж Малинди. Залив с невероятна гледка и кристално чиста вода бяха нещата, които ни посрещнаха. Морето беше леко хладно все още, но синият цвят на водата беше толкова примамлив, че трудно можеше да ѝ се устои. Няма да е изненада, ако кажа, че мога да изкарам доста дълго време там, съзерцавайки красотата на това място. А черешката на тортата беше красивият залез, на който станахме свидетели.
Едно от местата, които не пропускам да посетя в стария център на Атина, е Монастираки. Обикновено не си купувам нищо от там, но ми харесва да се разхождам с часове. Едни от най-добрите гироси в града могат да бъдат опитани там, както и свежи сезонни плодове.
Почивните дни ме изпратиха в Атина за седмица. Вчера се разходих по крайбрежието на квартал Палео Фалиро - паркинг за кораби и яхти не далеч от любимата ми Пирея (залеза в Пирея).
В събота посетих Солун с момичетата. Престоят ни беше доста кратък, само за няколко часа, но все пак успяхме да поразгледаме, да хапнем гирос и да тестваме фотографските си умения. Солун ме печели с архитектурата си, която се различава от тази в Атина съвсем малко. Не толкова малко са китните сладкарници, уличните кафенета, знаете, запазена марка на гърците, гироджийниците и рибните ресторантчета. Посетихме градската забележителност - Бялата кула, от върха на коята се вижда целият град.
Психико и Филотеи са прекрасни зелени квартали на Атина, далеч от градския шум и трафик. Не бих отказала цветя и палми през октомври, а пък за слънцето да не говорим. Опитвам се да се подготвя за есенните температури в София, но тайно се надявам да донеса слънцето с мен следващата седмица.