В днешен Луксор, който се намира на мястото на древната египетска столица Тива, едни от най-забележителните мемориални храмове се намират на западния бряг на р. Нил. Известен още като "Градът на мъртвите", той е дом на древноегипетски гробници, храмове, къщи, села, светилища, манастири и работни станции. Храмът на Хатшепсут впечатлява със своите размери и прецизно строителство, а личен мой фаворит е Мединет Хабу - храмът на Рамзес III. Мащабно строителство, впечатляваща композиция и изящни релефи са част от мемориалните храмове. Повече за тях разказвам в следващите редове.
През Новото царство (1539 - 1079 г. пр.н.е.) на мястото на днешния град Луксор лежи царската столица на Египет Тива. По източния бряг на р. Нил се строят храмове, а на западния - т.нар. Тивански некропол. В продължение на близо 500 години царе от 18, 19 и 20 династия използват Долината на царете като място за своите гробници. Заедно с нея като едно от най-значимите постижения на древноегипетската култура се смята и Долината на цариците. Разграбванията още от древността, природните бедствия, въздействието на времето, както и неправилно контролираният туризъм днес водят до увреждане на качеството им, затова повечето от тях не са отворени за посещение. На ротационен принцип се отварят вратите на някои от тях за туристи, за да могат да се съхранят. Какво да очаквате в Долината на царете и Долината на цариците разказвам в следващите редове.
Абу Симбел е една от най-значимите забележителности в Египет. Състои се от два храма, изсечени в скален масив. Оформен е по времето на Рамзес II през 13 в. пр.н.е. Монументът се намира в Горен Египет близо до границата със Судан. Големият храм е издигнат в чест на великия фараон, а Малкият храм на неговата съпруга Нефертари. 20 години били нужни за построяването му. През 6 в. пр.н.е. пясъкът вече започнал да затрупва статуите. През 1813 г. швейцарски изследовател попада на по-малкия храм и на горния фриз на Големия храм. През 1968 г. храмът е преместен от първоначалното си местоположение с цел да се съхрани, иначе съдбата му била да потъне в изградения асуански язовир Насър. Повече за тази древна забележителност и историята зад нея разказвам в следващите редове.
Град Асуан е известен като „Земята на златото“ - една от най-важните провинции на Древен Египет, която поразява със своите корени и паметници, останали в продължение на хиляди години в дълбините на историята. Той бил вратата към сърцето на африканския континент и важен търговски център за конвоите, идващи от и към Нубия. Той включва много археологически обекти и важни исторически паметници. Град Асуан е най-южният град на Египет. От него започна едноседмичното ни пътешествие с кола из Египет. С кои забележителности се слави градът и околността му - разказвам в следващите редове.
Старият Пафос (Палепафос), на територията на който днес се простира селото Куклия, се намира на около 15 км от съвременния Пафос. Кацнал на върха на хълм, гледайки към морската шир, старият град се намирал само на няколко километра от морето. Обитаван още през неолита, старият Пафос бил център на култа към Афродита - древногръцката богиня на любовта и красотата. В светилището на богинята е запазена 12-вековна конична скала, която я представяла до римско време. При посещение на новия Пафос в Кипър, препоръчвам да си отделиш време и за светилището. Повече за този археологически обект разказвам в следващите редове.
Пафос е единственият град в Кипър, запазил името си още от древността, а Омир споменава храма на Афродита в Палепафос в епичната му поема „Одисея“. Пафос бил столица на Кипър дълго време през Античността. Градът може да се раздели условно на 3 части – Като Пафос с известните мозайки, село Куклия с храма на Афродита и Некрополът на Като Пафос (гробницата на царете). Тези три части очертават границите на древния Пафос, който е част от списъка за Световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Кои са основните и най-интересни археологически и исторически обекти, които не трябва да пропускаш при посещението си в Пафос, разказвам в следващите редове.
Средновисоката планина Средна гора е разположена в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига. Освен уникално красиви гледки и богата природа, Средногорието изобилства с интересни места за туризъм и забележителности, сред които множество тракийски светилища, някои от които прочути по света. Тръгнахме из дебрите й в търсене на тези святи за древните траки места и не останахме разочаровани. От мащабни мегалитни комплекси, през един от най-високите менхири в България, некартирани или слабо описани, но силно различими тракийски светилища, до най-големия документиран долмен на територията ни - Средна гора е мястото, на което ще откриеш всичко това. Да тръгваме на пътешествие!
Пътешествие из Родопите е чудесна идея по всяко време на годината, но през пролетта, когато природата се събужда, е още по-хубаво. В тази статия ще се разходим из централните и източните части, ще посетим известни места и труднодостъпни туристически обекти, ще усетим възрожденския дух, както и ще разгледаме част от местата с изсечени скални ниши, използвани в далечното минало от траките. Да потегляме към мистичните Родопи.
От 1650/1600 до 1200 г. пр. Хр. Хатуша е столица на Хетската империя, която се простира по земите на Анатолия, а на моменти стига до северна Сирия. Руините на стените и портите, храмовете и дворците, които днес могат да се посетят, представят живота през 14-13 в. пр. Хр., когато градът е в подем. Разбира се, преди това имало други поселения тук, както и селища през късната Желязна епоха и Елинистичната, Римската и Византийската епоха.
Прекарахме няколко дни, пътувайки из Родопите. Тръгнахме от Северозападни, минахме през средни и завършихме на изток. В първата част посетихме няколко тракийски светилища, крепост, набралото популярност с. Орцево – най-високо разположеното в България и новопостроения заслон над него. Повече за тях разказвам в следващите редове.
Дебелт или Девелт се намира на територията на община Средец в полите на Странджа планина, близо до Бургас. През вековете винаги бил важна сухопътна и морска линия. Всеки народ, тръгнал от изток на запад, се опитвал да опустошава района. Това била причината Византийската империя да създаде митници и да започне да налага данъци през 5 в. Основната пътна артерия минавала оттук, като осигурявала внос на средства към хазната.
.jpg)
