В един много горещ летен ден търсех къде да се спася. Исках да отида хем на планина, но и някъде, където има вода. Белмекен се оказа с един удар два заека, имайки предвид, че язовирът е голям, гледките са живописни, а върхът е лесен за изкачване. Как протече изкачването и как завършихме деня разказвам в следващите редове.

Да си призная, досега не бях чувала никого от познатите си да споменава, че е извървял пътя до връх Руен. Не знам дали защото е по-малко известна дестинация, или заради друга причина, но се чудя защо и аз съм пренебрегвала тази прекрасна част на България! Както и да е, поправих грешката си. След нощувка в хижа Осогово на следващия ден хванахме пътя към върха. 

След почивката се отправихме към спирка номер 3 - заслон Еверест. Продължение - виж първата част в този пост цък.

В този и следващия пост ще споделя с Вас историята от изкачването ми на най-високия връх на Балканите - Мусала. Не крия, че беше предизвикателство и че може би няма да повторя, но определено ме зареди с положителна енергия и колкото и нескромно да звучи, гордея се, че го направих. Планината е място, на което човек може не само да си почине добре и да е физически активен, но и където може да се слее с природата и да събере мислите си. Станахме рано и в 9ч. вече бяхме на кабинковия лифт. Първата спирка беше хижа Ястребец (2369м).