![]() |
![]() |
През зимата планината е като сцена от приказка. Всичко около теб е бяло, снегът хрупа под краката ти, а белите полета наоколо носят чувство за чистота и спокойствие. Преходът през зимата от новата хижа "Рилски езера" до хижа "Иван Вазов" предлага няколко часа приключение на фона на уникални природни пейзажи. Това е една от най-отдалечените и високо разположени хижи в България. Дали пеша или със ски, този преход ще те остави приятно изморен, а гледките, които ще получиш в замяна, са несравними. Повече за това зимно планинско приключение разказвам в следващите редове.
![]() |
Камилата, Ловница, Голям, Среден и Малък Купен са сериозни, но забележителни върхове над 2000 м в живописния Мальовишки дял. Камилата впечатлява с чудати скали, приличащи на животното, на което е кръстен, Ловница предлага великолепни панорамни гледки, а Купените и Страшното езеро, погледнати заедно, са една неописуема планинска картина. Как съчетахме петте върха в един ден, какъв беше маршрутът ни и за колко време го взехме, разказвам в следващите редове.
![]() |
![]() |
Връх Орловец (2686 м.н.в.) е живописен връх в Рила, недалеч от връх Мальовица. Стигането до него е цяло приключение, но в същото време пълни очите и сърцето с постоянно сменящи се пейзажи и красиви гледки. Преходът към него започна от ЦПШ Мальовица, през хижа Мальовица, покрай Петлите, до връх Орловец, връщане покрай заслона БАК и завърши отново на ЦПШ Маловица. Повече за този разнообразен и на места екстремен маршрут разказвам в следващите редове.
В една ранна съботна утрин се отправих към Рила. Отивах на планински преход, щях да мина през няколко от Седемте рилски езера и планът беше да обходим Урдините езера. Казвала съм го много пъти и сега ще се повторя – никога не бях виждала езерата. Пътите, в които съм се качвала, е било през зимата, когато всичко е било покрито със сняг. Хванахме лифта до хижа Рилски езера и преходът започна.
В един много горещ летен ден търсех къде да се спася. Исках да отида хем на планина, но и някъде, където има вода. Белмекен се оказа с един удар два заека, имайки предвид, че язовирът е голям, гледките са живописни, а върхът е лесен за изкачване. Как протече изкачването и как завършихме деня разказвам в следващите редове.
Да си призная, досега не бях чувала никого от познатите си да споменава, че е извървял пътя до връх Руен. Не знам дали защото е по-малко известна дестинация, или заради друга причина, но се чудя защо и аз съм пренебрегвала тази прекрасна част на България! Както и да е, поправих грешката си. След нощувка в хижа Осогово на следващия ден хванахме пътя към върха.
След почивката се отправихме към спирка номер 3 - заслон Еверест. Продължение - виж първата част в този пост цък.
В този и следващия пост ще споделя с Вас историята от изкачването ми на най-високия връх на Балканите - Мусала. Не крия, че беше предизвикателство и че може би няма да повторя, но определено ме зареди с положителна енергия и колкото и нескромно да звучи, гордея се, че го направих. Планината е място, на което човек може не само да си почине добре и да е физически активен, но и където може да се слее с природата и да събере мислите си. Станахме рано и в 9ч. вече бяхме на кабинковия лифт. Първата спирка беше хижа Ястребец (2369м).