Едно от местата в Стара планина с най-впечатляваща гледка през зимата е хижа Плевен. Разположена е в резерват Северен Джендем над гр. Априлци. Целогодишно хижата е отправна точка за едни от най-трудните старопланински преходи, като най-известният сред тях е този до вр. Ботев. Районът е привлекателно място за ски туринги, тъй като предлага разнообразни по трудност линии. Ето каква зимна приказка те очаква в района на хижа Плевен.

Всеки път, пътувайки към границата с Гърция, се заглеждам в стръмните склонове на Беласица. Планината е разположена на територията на 3 държави – Гърция, Северна Македония и България, като при нас е около 1/3 от площта й. Най-високият й връх Радомир достига 2030 м. н.в., а в днешната статия описвам маршрута до връх Конгур (познат още като Голям Конгур, Конгуро или Конгоре) – 1951 м. н.в. Преди да започна с маршрута, ето един интересен факт за връх Конгур – на името му е именуван ледник в Антарктида.

Югозападните части на Рила са едни от най-спокойните и ненатоварени откъм хора и туристи места. В тази публикация описвам двудневния преход, който направихме от хижа Бодрост, през хижа Македония, двата върха над нея – Ангелов и Голям Мечи връх, както и връщането ни през билото на резерват Парангалица към ски-парк Картала. Красиви панорамни гледки, спокойствие, милион звезди и пълни шепи с боровинки са само част от нещата, с които си припомням тази част на Рила. Повече за магията й разказвам в следващите редове.

Преди склоновете на планините ни да побелеят напълно, успяхме направим един есенен преход в сърцето на Рила до най-голямото ледниково езеро у нас – Смрадливото, както и да се качим на връх Йосифица (2696). Маршрутът ни започна от Тиха Рила, през Смрадливото езеро, х. Рибни езера, вр. Йосифица и обратно през Долно Рибно езеро към Тиха Рила. За този кръгов маршрут се доверихме на услугата „Без водач“ от Top Guides Bulgaria. Повече информация за нея, както и за приключението ни този ден разказвам в следващите редове.

Дончови караули е алпийски ръб в северния пирински дял, който досега бях свързвала предимно с фрирайд срещата Дончо кани. В деня, в който се отправихме натам, щяхме да изкачим Бъндеришка порта, Спано поле щеше да се простре от едната ни страна, Муратов връх да се извиси от другата, Тодорка щеше да ни гледа гордо отсреща, а езерцата под нас да направят пейзажа още по-красив. Тръгнеш ли натам, очаквай да те обгърне величието на Пирин и да усетиш пеперуди в стомаха. Повече за това планинско изживяване разказвам в следващите редове.

В един слънчев и топъл ден с Тошко от kashkaval-tourist.com (от когото е правена снимката горе) ни се ходеше на планина. Искахме да изкачим някой връх, но не държахме маршрутът да е от трудните, затова решихме, че това ще бъде първенецът на Берковската планина - връх Ком. Изкачването беше сравнително лесно, но ни възнагради с красиви гледки по пътя и на върха. Повече за изкачването и преживяването разказвам в следващите редове.

Около Великден се отправихме към склоновете на Рила в търсене на сняг. Там имаше най-много от него и предвид, че пуснаха кабинковия лифт на Боровец и че лифтът на Рилските също работеше, решихме да се възползваме. Избрахме си 2 приятни маршрута - един за загрявка от хижа "Рилски езера" по пътя на влека и втори - от кабинков лифт "Ястребец" до хижа "Мусала". В следващите редове споделям повече за маршрутите, около които успях отново да се повозя на дъската си 3 седмици след официалното закриване на ски сезона в България.

В една ранна съботна утрин се отправих към Рила. Отивах на планински преход, щях да мина през няколко от Седемте рилски езера и планът беше да обходим Урдините езера. Казвала съм го много пъти и сега ще се повторя – никога не бях виждала езерата. Пътите, в които съм се качвала, е било през зимата, когато всичко е било покрито със сняг. Хванахме лифта до хижа Рилски езера и преходът започна.

В един доста топъл априлски ден се разходихме до витошкия резерват Бистришко бранище, тръгвайки от Железница по пътя за Черни връх. Стигнахме с градския транспорт до селото, откъдето започна лекият ни преход. Преминаването през резервата е разрешено само по обозначените места, а по пътя могат да се срещнат различни растения и цветя и се разкриват красиви панорамни гледки. Повече за маршрута, продължителността и трудността му разказвам в следващите редове.