Преди 7-8 години при първото си посещение в Белград не останах очарована въобще. Напомняше ми на София 20 години назад и заради мрачното време, чувствах идването си тук безсмислено. Само няколко години по-късно, давайки втори шанс на сръбската столица, бях пометена от вятъра на промяната в града. Бързо развиващ се град, хипстър кафенета на всеки ъгъл, стилно изглеждащи хора и капанчета за хапване, кое от кое по-вкусно и приканващо те да се върнеш отново. В следващите редове споделям къде се отбихме в рамките на 3 дни, като пропускам основните туристически забележителности и наблягам основно на „скрити белоградски находки“. Снимка горе: kashkaval-tourist.com
По пътя към Босна и Херцеговина спряхме в западносръбското етно село Дрвенград. Разположено в Златибор, още по пътя се разкри панорамна гледка към него. Посрещнаха ни китни дървени къщурки, чиито покриви са мислени в руски стил, зелени пространства около тях, криволичещи улици и цъфнали дръвчета.
Ето ме и мен със снимките и историите ми от Белград. Както направих миналата и по-миналата година, реших да посрещна рождения си ден на ново място. Белград е на около 4-5 часа от София с кола. Пристигнахме по обяд, чекирахме се и излязохме на разходка.
Димитровград в Сърбия се намира само на 40 мин. от София, затова е и предпочитана дестинация от много българи, които ходят там предимно за ден и ако трябва да съм по-конкртетна - на кулинарен туризъм. Другото име на града, не по-малко известно, е Цариброд. Градът е доста малък с население около 6000 души.
