Няма да съм първата, но нека и аз похваля малко "Фабрика Дъга". Уютно местенце, вкусни торти и божествено капучино в самия център. Това е любимото ми място за срещи с приятели през уикенда.

Преди няколко години гледах скептично на всеки, който ми кажеше, че кара сноуборд. Още повече, че не понасях студа и любимият ми сезон беше лятото. Е, откакто се пречупих и започнах да се уча, нещата коренно се промениха. Никога обаче не бих могла да забравя първия си път на дъската, който беше адски болезнен. От опит научих няколко много важни неща, които споделям в следващите редове, както и не толкова задължителни, но със сигурност полезни съвети.

След мизерийката на Карачи и лукса на Дубай, Мароко ми се видя някъде по средата и културен шок почти нямаше. Позната арабска картинка, но и много нови впечатления. Ще нахвърлям някои от тях.
Всичко започна в сряда с вечерен полет от Виена до Агадир, което е на около 2К километра, 4 часа полет и около 200Е пари разстояние. Малко летище, курорт на Атлантическия океан. От летището те посрещат вежливи шофьори на таксита и макар да си чувал, че в Мароко без пазарлък не става, табелата с фиксирана цена на изхода на терминала охлажда ентусиазма: 220 дирхама (22Е), с/у които получаваш бял Мерцедес 200D осемдесетарски и весел шофьор. Тогава разбрах, че в Мароко не било толкоз евтино, ама пък е забавно. След около половин час стигнахме до самия град. Беше време за среднощна разходка..
В Агадир местните кръчми са за препоръчване. Автентична обстановка, само местни, берберски маанета и яко танци. Има шиша и евтина бира. Ще ги познаете по джангърa отдалече.
Температурите през февруари са 20-25C през деня, вечер падат до 10тина.Дните са слънчеви и сравнително дълги като за извън активния сезон. На плажа тук-таме се препичат туристи, а наоколо обикалят находчиви търговци, които ще минат да ти предложат какво ли не: от вулканични камъни до хашиш. Тея са ОК, не са натрапчиви: уан дей уорк, ту дей слиип, както обобщи един продавач на шалтета.

Добро утро! Това са последните снимки от екскурзията ни до Букурещ от последната сутрин, прекарана в града. Закусихме с капучино във Van Gogh Grand Cafe. Прекрасно място! И така, благодаря Ви, че попътувахте заедно с мен до румънската столица! Беше страхотно изживяване (въпреки че препоръчвам Букурещ през по-топлите месеци).

Предварително искам да се извиня за многото снимки в този пост! Нямах такива планове, но се оказа, че Букурещ е най-фотогеничният град, в който съм била.

Ето и серията от постове за Букурещ. Първият ден пристигнахме по обяд, чекирахме се в хотела и отидохме да разглеждаме града.

На втория ден от почивката ни отидохме до плаж Саракинико. Ако не са ти казали за този плаж, няма как да го намериш случайно...

Ето, че се завърнах от кратка екскурзия до Парга (но не Прага, хаха), антично градче в северозападна Гърция. След 10 часа път с кола, най-накрая стигнахме. Първото нещо, което искахме да направим, е да отидем на плажа. За наш късмет плажът Валтос беше на 5мин от мястото, в което бяхме отседнали...