Измина вече 1 седмица, откакто се върнах от Рим. Беше изключително приятно да се разхождам по криволичещите павирани улички, да хапвам джелато на слънце, да ме впечатляват малките неща, например саксия с мини портокалово дръвче на нечии перваз, и такива работи. Разходките ни включваха посещение на площад Навона, Пантеона - първоначално езически храм, превърнат по-късно в християнска църква, фонтана Ди Треви, който за жалост 24/7 беше пренаселен, а накрая винаги завършвахме около Колизеума. За обиколките на музеите си взехме Roma Pass - карта, която ни осигури безплатно посещение на 2 музея, както и вход за метро, трамвай и автобус за 36 часа. В Рим пробвах 3 бири - Moretti, Peroni и Nastro Azzurro и всичките бяха добри. Когато трябваше да се чака дълго на опашка за някоя забележителност, използвах момента да прочета за нея в Rome Maps and Walks. Апликацията ми беше адски полезна в такива моменти.
Искърският пролом се намира в северозападна България, който свързва Софийската котловина и Дунавската равнина. Проломът е с дължина 75км и предлага едни от най-разнообразните гледки. Един от туристическите обекти в Искърския пролом са Ритлите (на снимката долу) - отвесни каменни стени, разположени от лявата страна на река Искър, образувани преди повече от 120 милиона години. Целият район се състои от скални образувания.
Честно да си призная почти винаги игнорирам местата около София. Но ако нямам време да пътувам далеч, всъщност именно те се оказват идеални за неделна разходка. Сведения за Кремиковския манастир има още от Второто българско царство, но по-късно той е разрушен от османците. През 15в. манастирът е възобновен.
Роженският манастир е един от няколкото запазени средновековни манастири в България. Разположен само на 5км от най-малкия български град Мелник, точното възникване на манастира не е засвидетелствано, но според летописите е създаден още през 890 година.
В края на 2014 на ул. Ангел Кънчев отвори врати ново място за бургери и садвичи. Но не какви да е, а гурме. Мястото е лесно за откриване, а по огромната табела с надпис M EAT няма как да го объркате. Има маси както на първия, така и на втория, и третия етаж, но не си мислете, че заведението е с огромен капацитет, просто интериорът е интересен и разчупен. Отворената гледка към кухнята позволява да хвърлите поглед върху работата, която тече там, докато се приготвя бургерът Ви. Чакайки, можете да заложите или на наливния Гларус, или на разнообразието от бутилирани бири. Разбира се предлагат се и безалкохолни напитки и кафе. Менюто включва супи, салати и десерти, а акцентът пада върху бургерите и сандвичите, които са комбинация от първокласно българско месо и ръчно направен хляб, изпечен на място. На вегетарианците се предлага мийтлес сандвич и мийтлес халуми сандвич. Моят избор беше чийзбургерът, който е със 100% мляно и сочно телешко. Останах приятно изненадана от пържените картофки, които бяха домашни и адски вкусни - причината, поради която бих се върнала отново. И не на последно място обслужването беше бързо и приятно.
Тесни павирани улички, цветни възрожденски къщи и история от древни времена те пренасят няколко века назад, когато се разхождаш в Старинен Пловдив. На входа те посреща величествената сграда на храма „Свето Успение Богородично“, а някъде отгоре идва мелодията от гайдата на уличен музикант. Вървиш, снимаш, почиваш си, защото в стария град сякаш времето е спряло. Стигаш до Античния театър - пред теб се извисяват останки от римско време на фона на един забързан модерен град. Важен търговски център през вековете, градът продължава да е водещ фактор в създаването и разпространяването на традициите и културата. Прекрасно е, че си имаме такова историческо богатство, не мислите ли?
Пловдив ме изненада доста приятно със заведенията си в центъра на града. За обяд посетихме ресторант Hemingway BBQ Bar&Grill, който се намира на ул. Ген. Гурко в началото на главната. Още с влизането силно впечатление ми направи професионалното, както и любезно отношение от страна на обслужващия персонал. Интериорът не ми допадна, но създаваше чувство за уют и комфорт, което беше по-важното. Ресторантът се състои от основна зала, лоби бар, градина, тераса, винен магазин и винена изба. Още със сервирането храната изглеждаше доста примамливо. М. заложи на свински котлет, пълнен с чоризо, докато аз хапнах пилешки филенца с български сирена и билки, запечени с кашкавал, които се топяха в устата. Към храната добавихме домашно изпечен хляб, който се режеше пред очите ни, а изборът за бира в Пловдив можеше да е само един - добрата стара Каменица, която вървеше чудесно с храната. Почакахме малко повече, докато ни сервират поръчката, но си заслужаваше чакането.
Не бях ходила в Пловдив от повече от 5 години, но градът ме изненада приятно с това колко много се е променил оттогава. Китни кафенета, доста приятни заведения за хранене, магазини, сгради, хора - за мен Пловдив е чудесна дестинация за почивните дни.