[Последно обновена юли 2017] Созопол е любимото ми място за почивка на морето. Дали е заради хубавите плажове в околността, дали е заради романтиката на Стария град, не знам, но е факт, че това лято съм само и единствено там. Затова ето кои са моите предложения и препоръки в този район за приятна почивка.
По време на краткия си престой на морето миналия уикенд отседнах в Созопол, където в събота сутринта се събудих на тази красива гледка. Ако си търсиш приятно и непретенциозно местенце за отсядане на топ локация, препоръчвам Ви Къща за гости Проданови.
Мисълта за пътуване до Пелопонес ме развълнува и си признавам, че нямах търпение да видя повече от това непознато за мен кътче в Гърция. Отделен от централната ѝ част чрез Коринтския канал, пейзажът на полуострова е смесица от зелени планини, портокалови дръвчета и плантации с маслини. След като пристигнахме в курортното градче Порто Хели, се отправихме към плаж Малинди. Залив с невероятна гледка и кристално чиста вода бяха нещата, които ни посрещнаха. Морето беше леко хладно все още, но синият цвят на водата беше толкова примамлив, че трудно можеше да ѝ се устои. Няма да е изненада, ако кажа, че мога да изкарам доста дълго време там, съзерцавайки красотата на това място. А черешката на тортата беше красивият залез, на който станахме свидетели.
Едно от местата, които не пропускам да посетя в стария център на Атина, е Монастираки. Обикновено не си купувам нищо от там, но ми харесва да се разхождам с часове. Едни от най-добрите гироси в града могат да бъдат опитани там, както и свежи сезонни плодове.
Почивните дни ме изпратиха в Атина за седмица. Вчера се разходих по крайбрежието на квартал Палео Фалиро - паркинг за кораби и яхти не далеч от любимата ми Пирея (залеза в Пирея).
Не знам за Вас, но аз не съм почитател на паметници и никога не са представлявали интерес за мен. Паметникът на Шипка обаче прави изключение. От първия момент, в който се озовах там, почувствах силата на това място. Паметникът на свободата е разположен в прохода Шипка в Стара Планина. Посветен е на тези, които са загубили живота си в сюблимната битка при Шипка по време на Руско-турската война от 1877-78г. Всяка година на 3ти март на това място се събират хиляди, за да почетат паметта на героите, загинали в битката. Сами можете да се досетите колко много може да ме развълнува подобно място.
Преображенският манастир се намира на 7км северно от Велико Търново сред богата и красива природа. Основан по времето на Втората българска държава, главно се свързва с личността на втората съпруга на българския цар Иван-Александър - Сара и сина им цар Иван Шишман. Важен духовен център по това време, след падането на българите под турско робство, манастирът е опожаряван и плячкосван, а по-късно разрушен. Възстановен е отново през 19в. Украсен е със стенописи от Захарий Зограф.
Ул. Генерал Гурко е една от най-живописните улици във Велико Търново. Запазила духа на Възраждането със старинни къщи и цветя във всеки двор, разхождайки се по нея, ще се почувствате като в приказка. Там ме спря една баба и ме покани да се кача на терасата ѝ, за да ме снима. Също така ми разказа кои ресторанти трябва да посетя, къде да не ходя и как довечера задължително трябва да гледам светлинното шоу на Царевец.
Ако отдавна не си бил във Велико Търново и си забравил магията на този български град, посети го при първа възможност! Предпочитана дестинация по празници от българи, но и от чужденци, артистичният град, заобиколен от спираща дъха природа и запазена възрожденска архитектура, ще те накара да почувстваш аристократичния дух на времето, когато градската естетика е била поставяна на първо място. Освен всичко това, градът предлага множество забележителности, намиращи се в него самия и в съседство. Очаква те топло посрещане и приятелско отношение от местните жители, както и изненадващо приятни заведения с вкусна храна.
Това е последният пост, в който пиша за екскурзията си до Рим. Италия е място, което определено трябва да се посети поне веднъж. Още ми се върти в главата хрупкавото тесто на пицата, безпогрешната паста, новата ми любима напита Spritz Aperol, която е супер подходяща за идното лято, павираните улички, историята зад всеки ъгъл, готините хора, любезните сервитьори и изкушаващото джелато. Италия се отличава с една специфична черта, която човек няма как да сбърка, но в същото време всеки град притежава неповторима атмосфера. Посещавала съм различни градове и навсякъде се усеща по различен начин. Въпреки това бих се върнала отново с удоволствие.
Историята на замъка Сант Анджело започва отдалеч. Първоначално е замислен като гробница за Император Адриан и семейството му. По-късно е превърнат във военна крепост, а политическият интерес към постройката винаги е бил голям.